14 години след най-големия петролен разлив в историята, Deepwater Horizon на Бритиш Петролиъм, BBC проследява дали наистина е възможно такива разливи да се почистят, как става това, какви са последиците за екосистемата и какво сме научили от бедствието.
На 20 април 2010 г., взрив на офшорна платформа за добив на нефт в Мексиканския залив убива 11 души, а два дни по-късно платформата се разрушава и в морето се излива суров петрол в продължение на почти три месеца.
Това е вероятно най-значимият разлив в историята и води до една от най-големите екологични катастрофи в света. Около 4.9 милиона барела суров петрол се изливат в морето. Това са 779 милиона литра или 300 олимпийски басейна, пълни догоре. Убити са около един милион морски птици, а социално-икономическите последици за хората все още се измерват.
Веднага е направен опит да се намалят щетите и да се ограничи разлива, пуснати са платформи, които да задържат петрола, опитва се да се изгори, да се „изсмуче“, а Бритиш Петролиъм, собственикът на платформата, веднага пуска дисперсанти, за да премахнат слоя.
Около една трета от петрола е премахната, а бедствието води до множество проучвания по темата за разливите. Сега, 14 години по-късно, вече имаме по-добра представа как да не допускаме такива трагедии, както и по-добри протоколи за ограничаване на разливи.
Петролните разливи са трети по размер източник на петрол в морето, след отток от сушата и естествени източници. Никой разлив в историята не е по-голям от този, обаче, а Американската администрация по атмосферата и океана (NOAA), реагира на около 150 разлива годишно. Например, разлив от танкера, потънал край Филипините поради буря, както и танкер, ударен от йеменските Хути в Червено море.
Първа стъпка при разлив е да се ограничи самият теч – тръба, кораб или петролен кладенец, няма значение, разказват от NOАА.
Следващ приоритет е да се предотврати достигането до бреговете, където нефтът може да нанесе най-много щети и се почиства най-трудно.
В морето, петролът формира слой на повърхността, с дебелина около сантиметър, но после се разширява и изтънява, така че трудно се „обира“ от кораби, а и трябва да се действа много бързо.
Стотици лодки се опитват да оберат разлива на Deepwater Horizon, чрез различни способи – директно изсмукване, или свързване с други елементи, които привличат петрола. Те обаче успяват да оберат едва около 3 % от всичкия петрол, просто защото се разпространява много по-бързо, отколкото те могат да го почистят.
Неефективността на този метод води до разработки на множество технологии, които целят да го направят по-ефективен – материали, привличащи петрола или такива, отблъскващи водата.
Всички такива матирали могат да поемат петрол, но после трябва да бъдат обработвани, преди да може да се ползват пак, така че са нужни големи количества, което прави метода и много скъп.
Засега, най-големият успех е материал, който все още не е в употреба, но ще може да поема до около 10 % от разлива.
Друг метод е изгарянето, колкото и странно да звучи. Около 5 % от разлива на Deepwater Horizon е почистен по този начин. За изгаряне, слоят трябва да е дебел поне 2-3 милиметра, тоест отново се изисква бързо действие, както и подходящи условия на времето.
Например, разливът на Exxon Valdez от 1989 г. е разпръснат от морска буря в твърде тънък за горене слой.
Горенето има и негативи разбира се, защото води до атмосферно замърсяване и вреда на работниците в непосредствена близост.
Изпарението в близост до горенето също е токсично.
Трети метод са т.нар. дисперсанти, които също са противоречиви.
При Deepwater Horizon, се разпръсват над 8 милиона литра от веществото Корекзит – на повърхността и в дълбочина.
Тези вещества разбиват слоя петрол на по-малки капки, които по-лесно могат да се смесят с водата. Това помага за тяхното разграждане и премахва петрола от повърхността, където той вреди най-много, защото с него влизат в контакт всички животни, които излизат на повърхността, водораслите и птиците, които се гмуркат за храна. Тези дисперсанти също трябва да се разпръснат бързо.
Не ясно колко от разпръснатите при Deepwater Horizon такива съединения помагат, нито как вредят на околната среда, но те успяват да премахнат около 8 % от петрола. Според изследователи, е по-скоро известно, че продължителната употреба на дисперсанти върху части нефт, които вече са повлияни е загуба на време, а някои наричат тези дейности „театрален отговор“ защото макар и да имат ниска ефективност, те показват на обществото, че компаниите, отговорни за разливите, все пак вършат нещо, за да ги спрат.
Според други изследвания, в някои случаи дисперсантите са ефективни.
В океана има бактерии и микроорганизми, които могат да разграждат нефт по естествен път, тъй като суровият петрол все пак съществува в природата, но ако той е свързан с други химикали, тяхната дейност може да се забави или направо да бъдат унищожени, така че в някои случаи оставянето на разлива без намеса може да се окаже по-добър избор.
Другият подход е този на биоремедиацията – добавяне на вещества, които да стимулират развитието на такива бактерии. Това е все още малко изследвана област, а взаимодействията между микроорганизмите в екосистемата са сложни.
Методите на агресивно почистване, с гореща вода под налагане, прилагани в Аляска след Exxon Valdez например, водят до унищожение на екосистемата там.
Ако днес се случи разлив като този от Deepwater Horizon, смятат изследователите, реакцията ще бъде съвсем различна, имайки предвид годините изследвания и дебати относно методите за почистване. Всички обаче са единодушни, че най-добрият метод е да не се допускат разливи, така че фокусът е и върху мерките за безопасност и спазването на високи стандарти. Това обаче е скъпо и трудно и ако известно време няма проблеми, компаниите започват полека да облекчават мерките.
Тук идват и държавните регулации за офшорен добив и промяната в технологиите, които се ползват, за да се избегнат инциденти.
Цената на разлива Deepwater Horizon, е около 65 милиарда долара, което действа като стимул за самите компании да обновяват инфраструктурата си и да са по-внимателни, особено когато се сондира на по-голяма дълбочина. За съжаление, докато има добив на петрол, смятат изследователите, е неизбежно да има и разливи, така че замяната на петрола с възобновяеми източници на енергия по естествен път ще намали и рисковете. Макар да има значителен напредък при включването на ВЕИ технологии, добивите на петрол в световен мащаб засега се увеличават, включително и офшорните сондажи.
Източник: BBC
