Всички го смятат за професора, а се оказва, че той е просто техен колега студент.
Това е историята на Тох Хонг Кенг, пенсионер от Малайзия, който решава да завърши медицина на 65 и пет годни по-късно, това е факт.
„Не беше лесно.“ казва новият лекар. „На 65 до 70, паметта ми, зрението ми, слуха и тялото ми не са каквито бяха когато бях по-млад.“ Казва Тох.
Той има кариер в сферата на технологиите и продажбите, както и няколко дипломи и вместо да се отдаде на почивка след като се пенсионира, решава да посвети следващите 5 години на медицинския университет.
През третата годна го късат на единия изпит, а през последната си година трябва да бъде на практики в болници, където се налага да работи и по 30 часа.
Тох получава безрезервната подкрепа на семейството си, както и на младите си колеги и си спомня, че много пъти се пита защо въобщше трябва да го прави. Тогава, на помощ идва мантра от езика Тагалог, един от езиците на Филипините, където Тох учи. Тя е една дума: сайанг и означава нещо като „ще бъде срамота, да не го видим да се случва“ .
Така, когато му е трудно, състудентите помагат: „Сър, Тох, ако сега се откажеш, ще бъде сайанг.“
За пет години, той не се отказва, а и не търси никакво специално отношение от университета.
Тох разказва, че никога не е имал амбиции да бъде лекар. Идеята идва когато среща двама студенти по медицина от Индия през 2018 г. Тримата обядват заедно и му идва идеята, че някой ден може да завърши медицина.
„Единствената причина, поради която реших да следвам медицина, беше защото исках да върша нещо смислено.“ казва той. „Карал съм различни курсове, икономика, химия, електроинженерство. Но не исках да правя това.“
Така, Тох поема по изцяло нова траектория.
След като се пенсионира, през 2019 г. Тох прекарва седмици да учи за изпити и подава заявления в над 10 университета в Азия, но повечето програми имат възрастово ограничение между 35 и 40 г.
Така, с познати, Тох намира университета в Кебу, Филипините и след като издържа изпитите и интервю, е поканен да се запише, събира си нещата и отива там.
През 2020 г., когато започва пандемията, трябва д асе върне в Хонг Конг, където живее семейството му и продължава обучението си онлайн.
Може да отнеме около 10 годни за един току-що завършил лекар, за да стане напълно независим специалист, но Тох няма такива амбиции.
Той израства във ферма в Малайзия, следва химия и инженерни науки във Великобритания, където изкарва и магистърска степен, работейки различни работи, включително сервитьор и събирач на боклук. После се завръща в Малайзия, а по-късно отива да живее в Хонг Конг, където със съпругата си отглеждат 3 деца.
Тох не смята да работи като лекар, защото това изисква още тежки дежурства като стажант, и още много години учене, а има намерение да бъде консултант в компанията на негов приятел, която се занимава с диагностика на алергии и имунологични проблеми в Хонг Конг.
Другото, с което смята да се захване е да създаде фонд за стипендии за медицински студенти, които не могат да си плащат таксите.
В университета, където Тох учи, таксите са около 4-5 хиляди долара за година, което е скъпо за много от хората в развиващите се страни на Азия.
Тох завършва с послание за всички, които се страхуват да поемат по този път.
„Ако вие е мечта да сте лекар, можете да го направите на всяка възраст. Ученето на медицина е интензивно и екстензивно, но не е толкова трудно, просто изисква влагане на много усилия.“
Източник: CNN
