Стенопис в Перу от хилядолетието преди Инките разкрива женската сила

198
Добави коментар
AleksM
AleksM

Група перуански археолози откриха стенопис в древен церемониален център на културата Моче. Която е процъфтявала между 2-ри и 7-ми век, в крайбрежните долини на северната част на Перу. На него е изобразена могъща жена, чиято роля все още е неизвестна. Тя разкрива женската сила в цивилизацията преди инките. Официалната информационна агенция Andina уточни във вторник, че стенописът, за който няма прецеденти, е открит в археологическия обект Pañamarca, разположен в северния департамент на Ancash. Място за която експертите смятат, че свещеници или хора с голямо значение са живели със своите приближени.

Археоложката Джесика Ортис Зевалос, директор на проекта Pañamarca, каза, че стенописът показва четири различни сцени на могъща жена. В единия случаи приемаща посетители, а в друг седнала на трон. „В предишните сезони на изследването на проекта в тази стая бяха документирани множество боядисани повърхности, включително картини на елегантно облечени мъже и жени. Воини с черти на паяк, елен, куче или змия и множество битки между митичния герой Моче и неговите врагове от морето“, коментира тя. Могъщата жена Моче, изрисувана по стените и стълбовете на тронната зала, както и върху вътрешните повърхности, се свързва с полумесеца, морето и неговите създания. Както и изкуствата на преденето и тъкането.

Ортис посочи, че стенописите, които бяха открити миналия юли, „включват необичайна сцена, отнасяща се до работилница на жени, предящи и тъчаща. Както и шествие на мъже, носещи текстил и корона, принадлежаща на жената лидер.“ Сега експертите спорят дали това е истински герой, жрица или царица, или е митична фигура, с религиозен характер.

Досегашните физическите доказателства за трона предполагат, че „това е истински жив човек“ и „всички доказателства сочат към жена лидер на Панямарка през 7 век“. Това място се смята за най-южният, монументален център на културата Моче. Народ, известен с богатите гробници на своя елит. Пример за това е Господаря на Сипан или Дамата на Као. Смята се, че населението е било организирано в кралство или конфедеративно владение.

Основният им религиозен център е така нареченият Huacas del Sol и de la Luna, две огромни пирамиди с многоцветни стенописи, разположени в покрайнините на Трухильо, третият по големина град в Перу. Обществото изпада в упадък през 8 век и се срива, като е наследено от кралството Чиму.

 

Източник :La Razon