Темата за „втора луна“ на планетата Земя често е свързана с различни научни теории, хипотези и дори погрешни тълкувания на астероиди или спътници, които преминават в близост до нашата планета и понякога биват наричани „мини-луни“. Въпреки, че Земята има само един естествен спътник, има интересни случаи на обекти, които временно или периодично се задържат в орбитата на нашата планета и създават илюзията за още една луна.
Астероид 3753 Круитни
Астероидът 3753 Круитни често е наричан „втора луна“ на Земята, но всъщност не е истински спътник. Круитни не обикаля Земята като Луната, но има синхронизирана орбита със Земята, около Слънцето. Астероидът следва сложна орбита, подобна на „подкова“, която го приближава до Земята на определени периоди от около 770 години. Въпреки това, Круитни не е гравитационно свързан със Земята по начина, по който Луната е.
Мини-луни
Земята може временно да улови малки астероиди, които за кратък период от време стават нещо като мини-луни. Тези обекти са в орбита около Земята само за ограничен период, преди да избягат от гравитационното й привличане. Такъв е случаят с Астероидът 2020 CD3, който беше открит през 2020 година и за известно време се смяташе за мини-луна на Земята, тъй като той обикаляше планетата в продължение на около три години, преди да бъде изхвърлен от орбита. Все повече хора проявяват интерес към тези природни явления и се опитват да ги заснемат. Вече има много документирани преминавания на астероиди, около планетата Земя.
Прахови спътници
През 1961 г. полският астроном Казимеж Кордилевски предполага съществуването на два огромни прахови облака в точките на Лагранж (L4 и L5) в орбитата на Земята. Тези облаци са стабилни зони, където гравитационното влияние на Земята и Луната се уравновесява. Макар, че не са твърди обекти като Луната, те все пак са своеобразни „спътници“, защото могат да останат стабилни в орбита около Земята.
Хипотетични идеи за древни втори луни
Някои учени предполагат, че в далечното минало Земята може да е имала втора естествена луна. Възможно е тази луна да е била разрушена при сблъсък с друг обект или със самата Луна. Което е допринесла за формирането на сегашния релеф на повърхността й. Това обаче си остава хипотеза без конкретни доказателства.
Земята има само една постоянна естествена луна. Въпреки това, има обекти като квазиспътници (например Круитни) и мини-луни (като 2020 CD3), които временно могат да бъдат свързани с нашата планета. Съществуването на тези обекти подчертава сложността на гравитационните взаимодействия в Слънчевата система и факта, че Земята понякога има и „други луни“ в по-широк смисъл.
Кога ще има следваща втора луна?
Астероид 2024 PT5 е новооткрит близо до Земята обект, който временно е бил уловен от земната гравитация, създавайки това, което учените наричат „мини-луна“. Този малък астероид, с диаметър около 10 метра започна краткия си престой като временен сателит на 29 септември 2024 г. и ще остане в орбитата на Земята до 25 ноември 2024 г. За разлика от Луната обаче, тази мини-луна няма да завърши пълна орбита около Земята. След престоя си астероидът ще се върне в орбита около Слънцето.
Въпреки, че 2024 PT5 е завладяващо събитие, то е твърде малко и слабо, за да се види с невъоръжено око или дори с типични любителски телескопи. Въпреки това, професионални астрономи с по-модерно оборудване и с най-скъпите в света телескопи може да успеят да заснемат изображения на този краткотраен небесен посетител. Този тип събития се случват периодично, като в миналото са документирани подобни мини-луни, като астероид 2006 RH120 и астероид 2020 CD3.
