Преди повече от 3 милиарда години, когато на Земята съществува само едноклетъчен живот, метеорит с четири пъти размерите на връх Еверест удря Земята и вероятно допринася за развитието на най-ранния живот на планетата.
Обичайно свързваме космическите тела, които падат на планетата с по-големи или по-малки катаклизми, но толкова назад в историята, Земята е била много различно място. Метеоритът е около 50 до 200 пъти по-масивен от астероида, отговорен за изчезването на динозаврите, а неговото влияние може би е било по-скоро положително за живота. За това разказва ново изследване.
По това време на планетата има само едноклетъчни – бактерии и археи, най-древните организми на света. В океана нямало и много хранителни вещества, така че животът бил по-скоро рядък.
В ранната история на планетата ударите на метеорити не били токова редки. Такива, по-големи от 10 километра, са считани за по-силно влияещи и е установено, че те са се сблъсквали с планетата на около 15 милиона години. Това са събития, за които знаем твърде малко, имайки предвид, че са се случили много отдавна и доказателствата за тях може да са изчезнали.
Така изследователите на ранната Земя търсят начини да разберат повече за това как метеоритите са повлияли върху развитието на планетата. Екип изследователи, начело с основния автор на изследването, Надя Драбон, намират доказателства в планините Барбертон Маконява в Южна Африка. Там, геологични свидетелства показват осем събития на сблъсъци с космически обекти, които са се случили преди 3.6 до 3.2 милиарда години. Такива свидетелства са малки частички, образувани след сблъсъци, наречени сферули.
Те могат да са подобни на стъкло или кристал и се отлагат в слоеве в скалите.
Екипът събира такива проби и анализира композицията им.
Така изследователите успяват да научат какво се случва при събитието наричано S2.
Метеоритът S2 е бил с размер между 37 и 58 километра в диаметър, а ефектите от сблъска са били внезапни и значителни.
„Представете си, че стоите на брега на Кейп Код в плиткото крайбрежие. Тук няма силни течения. Изведнъж, имате гигантско цунами, което разкъсва морското дъно.“ казва Драбон.
Това цунами минава през цялата планета като топлинната енергия от сблъсъка е била токова интензивна, че кипва повърхностния слой на океана. Когато океанът започва да се изпарява, се образуват солите, които се наблюдават в скалите непосредствено след доказателствата за сблъсъка.
Пепел от сблъсъка покрива небето в рамките на часове, дори на другия край на планетата. Атмосферата се затопля, а слънчевата светлина не може вече да достигне до микробите по повърхността. Всичкия живот на повърхността усеща тези ефекти и ги изпитва в продължение на години и десетилетия, докато дъждът успее да свали този слой прах обратно в океана.
В дълбините на океана обаче се случва нещо друго. Цунамито „разбърква“ водата и изкарва към повърхността елементи като желязото. Ерозиралите скални частици от сушата се отмиват бързо от океанските води, а от метеорита се отделя фосфор. Според изследванията, тогава се наблюдава бум на едноклетъчните организми, които ползват желязо и фосфор. След това животът внезапно се възстановява и започва да благоденства.
„Преди сблъска, е имало някакъв, но не много живот в океаните поради липсата на хранителни вещества и донори на електрони като желязо в плитките води.“ казва Драбон. „Сблъсъкът отделя значително количество хранителни вещества като фосфор, в глобален мащаб.“
Така, метеоритът се явява нещо като „космически тор“ за океаните.
Астероидът, който се сблъсква със Земята по времето на динозаврите, действа по друг начин на планетата поради състоянието на околната среда в двете епохи и води до охлаждане на атмсоферата.
На Земята няма известни кратери с такива размери като на S2, но запазените останки в скалните слоеве в Африка са достатъчно красноречиви, смятат експерти. Може би се открива цяла нова посока на изследвания на земната история.
Екипът на Драбон се опитва да открие колко често се случват подобни явления, оказващи сериозно влияние върху околната среда и в каква посока – положителна или отрицателна– те влияят върху развитието на живота.
Източник: CNN
