Проверка на реалността: можем ли да колонизираме Марс

144
Добави коментар
Полина Йорданова
Полина Йорданова

Идеята да колонизираме друга планета и по-конкретно най-близката такава – Марс, изглежда привлекателна, но само на пръв поглед. Двама автори решават да изследват ефектите от живот на друга планета, включително и как марсианската среда ще се отрази на репродукцията на вида, за да може да го наречем колонизация.

Резултатите са описани в книгата „Град на Марс: Можем ли да се установим в космоса, трябва ли и обмислили ли сме го добре?“.

Авторите са Кели Вайнърсмит, професор по биология и Зак Вайнърсмит, карикатурист от Хюстън.

Започнало като оптимистичен проект, докато проучват възможностите, двамата стават по-малко уверени, че на Марс ще може да съществува човешка колония в следващите 30-50 години.

Според тяхното заключение, ще са нужни няколко поколения, за да е възможно такова нещо, защото хората няма да могат да се адаптират достатъчно бързо.

Освен това е нужна и сложна технология, която да обезпечи живота в изолирана среда.

Според изследователите, гравитацията и радиацията са сред главните проблеми, които ще посрещнат бъдещите колонизатори. За нулевата гравитация се знае, че предизвиква промени в костната плътност и мускулния тонус, както и нарушава зрението.

На Марс има около 40 процента от земната гравитация, което значи, че вероятно ще има подобен ефект. Не е напълно ясно как микрогравитацията ще повлияе дългосрочно на хората, защото засега няма възможност да се изследва.

От друга страна е радиацията на Марс. Планетата има по-малко магнитно поле, както и по-тънка атмосфера, и може да се очакват по-големи ефекти от радиацията и повече случаи на рак. Външната атмосфера изисква специално облекло, а по планетата има множество и продължителни пясъчни бури. Основната почва е от материал, наречен реголит, който е смес от скална маса и стъкло и е опасен за оборудването, а съдържа и токсични за метаболизма на хората вещества.

От другата страна стои самата организация на колонията. Комуникацията със Земята е със закъснение между 3 и 24 минути, а транспортът ще отнеме години, така че всички, които останат да живеят на Марс, ще бъдат изолирани от дома.

Възниква и въпросът с управлението и собствеността на териториите на друга планета. За момента има общо споразумение между страните за открития космос, което не уточнява такива подробности.

Логично е страните, които осъществяват космически изследвания, да са свързани с някоя държава, така че са нужни международни споразумения, които да обезпечат безопасното изследване и евентуалната експлоатация на ресурси, пътуване и др.

Наред с всички тези предизвикателства, хората, които отидат на Марс, биха имали нужда да отглеждат храната си на място, което е свързано със създаване на самоподдържаща се екосистема. Това не е изцяло постигнато на Земята и предстои още много работа, преди да може да се прилага на други планети.

Според авторите на книгата, макар и привлекателна, идеята да идем да живеем на Марс все още е далечна и е по-вероятно в следващите десетилетия да има станция на Луната. Там ще може да се проведат нужните изследвания за живот в далечния космос, започвайки с лабораторни животни, преди да се пристъпи към опити за колонизация на друга планета.

Разбира се, трудно е да предвидим бъдещето при днешното бурно развитие на технологията, така че предстои да разберем дали някои, а защо не всички тези предизвикателства могат да бъдат преодолени в близките десетилетия.

Източник: CNN