Откриха най-старото ДНК на Хомо Сапиенс в Европа

116
Добави коментар
Полина Йорданова
Полина Йорданова

Учените са открили най-старото известно ДНК на Хомо Сапиенс в Европа от останки, намерени в пещера под средновековен замък в Ранис, Германия. Геномите са секвенирани от 13 фрагмента на кости, принадлежат на шестима души, включително майка, дъщеря и далечни роднини, живели преди около 45,000 години. Изследването, публикувано в Nature, разкрива следи от неандерталско наследство, което показва, че техните предци са се кръстосвали с неандерталци около 1 500 години преди това.

Две мащабни изследвания потвърждават, че Хомо Сапиенс и неандерталците са имали дълготрайно съжителство и обмен на гени. Според проучване, публикувано в Science, голямата част от неандерталското наследство в съвременните хора произлиза от период на интензивен генен обмен между 50 500 и 43 500 години назад. Този процес достига връх около преди 47 000 години, преди неандерталците да започнат да изчезват от археологическите записи.

Проучванията разкриват, че между 1% и 3% от човешкия геном днес съдържа неандерталски гени. Някои от тези гени, като тези, свързани с имунната система, са се оказали полезни по време на Ледниковата епоха и продължават да играят роля в адаптацията към околната среда.

Интересно е, че определени области в човешкия геном, наречени „архаични пустини“, са напълно лишени от неандерталски ДНК. Това вероятно се дължи на факта, че някои от наследените гени са водили до болести или безплодие, което е намалявало шансовете за оцеляване на хибридните индивиди. Особено засегната е Х-хромозомата, която често е свързана с мъжката фертилност.

Данните също така потвърждават, че основната миграция на Хомо Сапиенс от Африка е завършила около преди 43 500 години, след което човешките популации извън Африка са носили неандерталско наследство. Въпреки това, остават въпроси, като защо съвременните източноазиатци имат повече неандерталски ДНК от европейците или защо неандерталските геноми не показват следи от Хомо Сапиенс.

Изследваните индивиди от Ранис представляват една от първите Хомо Сапиенс групи в Европа, които вероятно са имали тъмна кожа, тъмна коса и кафяви очи, което отразява скорошния им произход от Африка. Те са част от пионерска популация, която изчезва без генетичен принос за съвременните хора. Подобно на тях, други древни човешки линии също са изчезнали около преди 40 000 години, включително неандерталците, което подсказва, че Хомо Сапиенс не е основният фактор за тяхното изчезване.

Проучванията предоставят нови прозрения за сложната история на човешката еволюция, като показва, че това не винаги е история на успех и доминация, а на адаптация, взаимодействие и изчезване.

Източник: CNN