Езерото Найваша, разположено северозападно от Найроби, Кения, става все по-трудно проходимо. Водният зюмбюл, най-разпространеният инвазивен вид в света, покрива езерото, задушава рибите и оставя хората блокирани.
„Понякога става много сериозно,“ казва местният рибар Саймън Мачария за проблема с растението. „Имаше случай, когато рибари бяха блокирани от зюмбюл в езерото за три дни. Трябваше да потърсим помощ от правителството, което използва хеликоптер, за да ги спаси.“
Мачария споделя, че понякога не може да лови риба заради растението. Дори когато успее, често губи мрежите си под плаващите растения, което увеличава разходите и го лишава от дневния му доход. Водните зюмбюли покриват повърхността, блокират слънчевата светлина, изместват други растителни видове и лишават водата от кислород, което намалява броя на рибите в езерото.
Проблемът е толкова мащабен, че може да се види от космоса. Той застрашава и цветната индустрия в околните влажни зони, заемащи площ от 150 квадратни километра.
Това, което се случва в езерото Найваша, се повтаря по целия свят. Водните зюмбюли, произхождащи от Южна Америка, са въведени като декоративен вид в много страни. Оттогава те завладяват сладководни екосистеми и са обявени за чужд инвазивен вид на всеки континент.
Освен въздействието върху биоразнообразието и поминъка на хората, растението може да запуши хидроелектрически и напоителни системи, което означава, че дори хора, които не живеят близо до тях, могат да бъдат засегнати. Това е най-известният пример за криза, свързана с инвазивни водни растения, която исторически е струвала на световната икономика десетки милиарди долари и в момента причинява загуби от над 700 милиона долара годишно.
Проблемът с водния зюмбюл е особено остър в Африка. Доклад от 2024 г. на Междуправителствената научно-политическа платформа за биоразнообразие и екосистемни услуги (IPBES), създадена от Програмата на ООН за околната среда, описва „експоненциалното разширение“ на растението, като промените в ползването на земята и климатичните промени допълнително утежняват ситуацията.
Различни организации са се опитали да намерят решения. Въвеждането на бръмбари, които атакуват растението, може да ограничи разпространението му и дори да го накара да загуби плавателност. Има и предложения за събиране на водния зюмбюл и комбинирането му с битови отпадъци и кравешки тор за производство на биогориво. Сега кенийска компания се опитва да се справи с проблема, както и с пластмасовото замърсяване, като превръща инвазивното растение в биопластмаса.
HyaPak Ecotech Limited, компания основана от Джоузеф Нгутиру, започва като проект на студенти по гражданско и екологично инженерство от Университета Егертън. През 2021 г. Нгутиру и неговите състуденти изпитват проблема с водния зюмбюл от първа ръка, когато тяхната лодка е блокирана за пет часа по време на учебна екскурзия до езерото Найваша. Те се завръщат, решени да направят нещо по въпроса.
Биопластмасата на Нгутиру се произвежда от изсушен воден зюмбюл, комбиниран със свързващи вещества и добавки. Продуктът, който се разгражда за няколко месеца, първоначално е използван като алтернатива на пластмасовите опаковки.
Рибари като Мачария вече събират инвазивното растение от езерото, изсушават го и го продават на HyaPak. „Това е полезен допълнителен доход,“ казва той, особено в дни, когато растението е покрило мрежите му, пречейки на риболова.
Проектът на HyaPak включва и сътрудничество с кенийското правителство за използване на продуктите му в мащабна програма за залесяване.
HyaPak вече изнася за САЩ и Германия и планира да създаде франчайзи в Индия и Ел Салвадор – две страни, засегнати от водния зюмбюл.
„Необходима е спешна акция за справяне с климатичната криза,“ казва Нгутиру. „Ако не действаме сега, може никога да не го направим.“
Източник: Euronews
