Постиженията в областта на генното инженерство и синтетичната биология правят възкресяването на изчезнали животни осезаема възможност. Организациите и компаниите, стоящи на фронтовата линия на усилията за „де-изчезване,“ обещават успех — и то изненадващо скоро. Тези усилия току-що получиха допълнителна подкрепа. Colossal Biosciences, биотехнологичната компания, която стои зад плановете за възраждане на мамута, додото и тасманийския тигър, обяви, че е събрала допълнителни 200 милиона долара инвестиции, с което общото ѝ финансиране достигна 435 милиона долара.
В рамките на десетилетие или дори по-малко светът може да види приближения на същества, познати само от черно-бели фотографии, музейни препарати и вкаменени скелети, с крайната цел да се възстанови фауната в естествената ѝ среда.
Привържениците твърдят, че възкресяването на изчезнали животни привлича нови инвеститори с дълбоки джобове към природозащитата. Научната област разширява границите на биотехнологиите, което ще направи възможно спасяването на други видове, застрашени от изчезване и предлага обещаващ начин за по-добра защита и запазване на съвременните екосистеми, като в крайна сметка ги прави по-устойчиви на климатичната криза.
Скептиците обаче твърдят, че тези усилия са недообмислен проект на милионери, чиито средства биха могли да бъдат използвани по-ефективно другаде. Критиците също така заявяват, че учените никога няма да могат да създадат задоволителни имитации на изчезнали животни. Някои експерти предупреждават, че отглеждането и развъждането на такива създания може да застраши живите животни, използвани като сурогати и екосистемите, в които в крайна сметка ще бъдат пуснати възкресените индивиди.
„Кой не би искал да види додо? Господи, аз бих. Мамут. Имам предвид, уау, невероятно.“, каза Мелани Чалънджър, заместник-председател на Съвета по биоетика на Нъфийлд във Великобритания.
Чалънджър смята, че терминът „де-изчезване“ е подвеждащ. „Това не е възкресяване на изчезнал вид, а генетично инженерство на нов организъм, който теоретично да изпълнява функциите на жив организъм. Не възкресявате нещо от мъртвите“, каза тя. „И през целия процес има различни, доста трудни етични съображения.“
Учените разработват и усъвършенстват три техники за възстановяване на изчезнали и редки видове: клониране, генно инженерство и традиционно обратно развъждане — форма на селективно развъждане, която се стреми да възстанови изгубени черти от изчезнали видове.
От този „инструментариум за възкресяване“ клонирането има способността да създаде животно, което е почти генетично идентично. Овцата Доли стана първият клониран бозайник преди почти 30 години, а наскоро учените успешно клонираха застрашения черноног пор. Но процесът е с променлив успех и е малко вероятно да бъде полезен при опити за възкресяване на животни, изчезнали преди дълго време.
Групата Grazelands Rewilding в Нидерландия използва модерни методи за възстановяване на днешен еквивалент на ауроха — бик, който присъства в праисторически пещерни рисунки. Това гигантско животно е изчезнало в дивата природа през 17 век. Целта на групата е да възстанови дивите ландшафти в Европа чрез стари методи на развъждане, съчетани с генетични знания за идентифициране на чертите на ауроха в съществуващи домашни говеда.
Сега, в седмото поколение, говедата таурус, както са наречени, са повече от 99% генетично сходни с изчезналите аурохи.
Учените от Colossal искат да възкресят мамута, нелетящото додо и тасманийския тигър – австралийски торбест хищник, изчезнал през 1936 г. Colossal планира да възстанови тези създания чрез редактиране на генома на най-близкия жив родственик на изчезналото животно, за да създаде хибрид, който визуално не може да се различи от своя изчезнал предшественик. За мамута този родственик е азиатският слон.
Скорошните постижения включват създаването на първите индуцирани плурипотентни стволови клетки (iPSCs) за азиатски слонове. Този специален вид клетки може да бъде проектиран в лаборатория, за да се развие в който и да е тип клетки на слона. Това е важен инструмент, тъй като изследователите моделират, тестват и усъвършенстват множеството генетични промени, необходими, за да придобие азиатският слон чертите на мамута, нужни за оцеляване в студен климат.
За тасманийския тигър напредъкът е по-бърз от очакваното. Учените от Colossal са успели да направят 300 генетични редакции в клетъчна линия на дебелоопашат дунарт – торбесто животно, избрано за базов вид и бъдещ сурогат.
Додото обаче се оказва най-голямото предизвикателство. Colossal е създала стадо от никобарски гълъби – най-близкия жив родственик на додото, които ще служат като донори за зародишни клетки, които ще бъдат генетично редактирани, за да придобият характеристики на додо.
Много от разработките обаче не са публикувани в научни списания, което означава, че не могат да бъдат проверени от други учени, както е типично в процеса на оценка и няма да станат публично достъпни за научната общност.
Обявената крайна цел на Colossal за проекта с мамутите е свят, в който хибриди между слонове и мамути обикалят арктическата тундра, притискайки снега и тревата, които изолират почвата. Това би забавило размразяването на пермафроста и освобождаването на въглерод от тази крехка екосистема.
Представата, че стада от адаптирани към студа слонове могат да окажат значимо въздействие върху регион, който се затопля по-бързо от всяко друго място на Земята, в необходимия времеви период за справяне с климатичната криза, е „абсурдна“, според Кристофър Престън, професор по екологична философия в Университета на Монтана.
Въпреки това, възстановяването на изчезнали видове в крехки екосистеми има своите предимства като концепция.
Източник: CNN
