Коралите не са известни със способността си да ходят – или дори да имат крака. Но учените са наблюдавали свободно живеещия гъбен корал Cycloseris cyclolites(Циклозерис циклолитес), който активно „ходи“ към сини светлинни вълни по начин, наподобяващ пулсиращото плуване на медузите.
Повечето корали са прикрепени организми, които остават закрепени за субстрат, като скали или водорасли, през целия си живот. Циклолитес също започва живота си прикрепен към определено място, но по-късно става подвижен, като разтваря основата си.
Този вид е разпространен в Индо-Пасифика, а някои данни сочат, че може да се среща и в Индийския океан и Червено море.
Рифовете, от които се откъсват Циклолитес обикновено се намират в силно динамични зони със силни вълни и голяма конкуренция за пространство. Тези неблагоприятни условия принуждават малките представители на вида – с размери до 9 сантиметра – да мигрират бързо към по-дълбоки води. Придвижването към тези зони подобрява шансовете им за оцеляване и размножаване, благодарение на по-ниската енергия на вълните, по-ниските температури и намалената конкуренция за ресурси като храна и слънчева светлина, се посочва в проучването.
Предишни изследвания показват, че някои свободно живеещи корали могат да се движат под въздействието на светлина, но детайлите около този процес остават неясни поради ограничените възможности на предишните технологии за наблюдение.
Новото изследване потвърждава, че Циклолитес се движи активно чрез техника, наречена „пулсираща инфлация“, когато е изложен на синя светлина. Това му позволява да мигрира към светлинни източници, наподобяващи естествената му среда.
Уникалното движение на Циклолитес предполага, че свободно живеещите корали могат да имат по-сложни телесни функции, наподобяващи тези на медузите – техни еволюционни роднини – отколкото учените досега са предполагали.
Изследователският екип събрал пет екземпляра Циклолитес край бреговете на Кернс, Австралия. Учените провели експерименти с единични и комбинирани светлинни източници, изследвайки реакцията на коралите към сини и бели светлинни вълни поотделно, а след това и едновременно.
Циклолитес показал силна предпочитана реакция към синята светлина, като повечето корали се придвижвали към нейния източник.
При експериментите със синя светлина някои корали се придвижили до 220 милиметра за 24 часа. Възможно е да са изминали и по-голямо разстояние, но били ограничени от стените на резервоара.
За разлика от това, едва при 13,3% от тестовете, коралите реагирали на бялата светлина, като изминатите разстояния били значително по-малки – най-дълго пътувалият корал се придвижил само 8 милиметра.
Когато били изложени едновременно на синя и бяла светлина, всички корали се насочили към синята, избягвайки бялата.
За Циклолитес тази синя светлина служи като ориентир, помагайки му да се придвижи към по-дълбоки, по-спокойни води, където има по-добри шансове за оцеляване и размножаване.
Ако този корал показва толкова силна реакция към светлината, това може да ни помогне да разберем как другите корали използват светлината – било то за размножаване, движение на ларвите или развитието на светлочувствителни клетки.
Това изследване може да бъде полезно и за програми за възстановяване на коралови рифове, тъй като разбирането на поведението и екологията на тези организми е от ключово значение за успешното им възстановяване в загубени хабитати.
Източник: CNN
