Овчарите на италианския остров Сардиния произвеждат casu marzu – сирене, заразено с ларви, което през 2009 г. Световните рекорди Гинес обяви за най-опасното сирене в света.
Мухите Piophila casei, известни като „сиренни мухи“, снасят яйцата си в пукнатините на сиренето, обикновено fiore sardo – солено пекорино, типично за острова.
Ларвите се излюпват и започват да се движат през сиренето, разграждайки протеините и превръщайки го в мека, кремообразна маса.
След това се разчупва горната кора – която остава почти незасегната от ларвите – за да се загребе с лъжица от кремообразния деликатес.
Този момент не е за хора със слаби нерви. Веднага щом сиренето бъде разчупено, ларвите вътре започват да се гърчат хаотично.
Някои местни жители предпочитат да завъртят сиренето в центрофуга, за да смесят ларвите със самото сирене. Други го ядат в напълно натурален вид – хапват всичко.
Ако човек успее да преодолее естественото отвращение, casu marzu има изключително интензивен вкус с нотки, напомнящи средиземноморските пасища, и пикантен послевкус, който остава с часове.
Някои твърдят, че е афродизиак. Други предупреждават, че може да бъде опасно за здравето, тъй като ларвите могат да оцелеят след поглъщане и да предизвикат миаза – микро-перфорации в червата. Въпреки това, досега няма документиран случай, свързан с casu marzu.
Сиренето е забранено за търговска продажба, но сардинците го ядат – заедно със скачащите ларви – от векове.
„Заразяването с ларви е едновременно магията и насладата от това сирене“, казва сардинският гастроном Паоло Солинас.
Той споделя, че някои местни хора изпитват отвращение при мисълта за casu marzu, но други, израснали с наситените вкусове на соленото пекорино, откровено обожават неговата сила и интензивност.
Ако сте достатъчно авантюристично настроени туристи, е възможно да откриете casu marzu . То не трябва да се разглежда като странна атракция, а като продукт, който поддържа жива една древна традиция и загатва как може да изглежда бъдещето на храната.
Десет други италиански региона имат своя версия на сирене, заразено с ларви, но докато тези продукти другаде се възприемат като редки, casu marzu е неразделна част от сардинската кулинарна култура.
Casu marzu обикновено се произвежда в края на юни, когато местното овче мляко започва да се променя, тъй като животните влизат в размножителния си период, а тревата изсъхва от лятната жега. Ако в деня на производството духа топъл вятър сироко, магията на трансформацията на сиренето работи още по-интензивно. След три месеца деликатесът е готов.
В днешно време този процес не е толкова въпрос на късмет, колкото на идеалните условия, които майсторите на сирене вече използват, за да осигурят възможно най-голямо количество casu marzu. Те също така са намерили начин да го консервират в стъклени буркани, което традиционно не е възможно – сиренето рядко оцелява след септември, но сега може да се съхранява с години.
Casu marzu е регистриран като традиционен продукт на Сардиния и следователно е защитен на местно ниво. Въпреки това, от 1962 г. е обявен за незаконен от италианското правителство поради закони, забраняващи консумацията на храни, заразени с паразити.
Източник: CNN
