Токсичният прах на Марс би направил бъдеща мисия до Червената планета изключително опасна за астронавтите и би изисквал сериозни мерки за защита, сочи ново изследване.
Съединения като силициев диоксид, гипс, перхлорати и наноразмерни железни оксиди, съдържащи се в марсианския прах, могат да имат животозастрашаващ ефект върху екипажа на потенциална мисия до Марс, според ново проучване.
„Най-голямата опасност е рискът за белите дробове на астронавтите. Тъй като прахът е толкова фин, се очаква да остава в белите дробове и част от него да се абсорбира в кръвния поток,“ обясни съавторът на изследването Джъстин Уанг, студент по медицина в Медицинското училище „Кек“ към Университета на Южна Калифорния (USC), пред CNN в сряда.
Уанг подчерта също, че перхлоратите – химични съединения, открити в токсични нива в марсианската почва – могат да доведат до нарушения на щитовидната жлеза и апластична анемия – състояние, при което тялото спира да произвежда достатъчно кръвни клетки.
С оглед на дългото време, което би било необходимо за завръщане от Марс до Земята, както и забавянето в комуникацията с нашата планета, ключът е избягване на излагане на прах чрез филтрация, почистване на кабините и използване на устройства за електростатично отблъскване, според изследването. Все пак Уанг е оптимист, че токсичният прах не прави мисия до Марс невъзможна.
Съавторът на изследването проф. Брайън Хайнек от Университета в Боулдър подчерта по-широкото въздействие на марсианския прах:
„Прахът постоянно пада от небето и покрива всичко. На всеки няколко години има глобални бури, които оставят дебел слой прах,“ каза той и подчерта, че космически апарати, превозни средства, слънчеви панели и друго оборудване „ще изискват постоянно обслужване, за да функционират.“
„Нашите роувъри вече са преживели това – със загуба на научни инструменти или цели мисии поради прекалено прашни слънчеви панели, които не могат да зареждат батериите“, добави Хайнек.
Прахът буквално се натрупва навсякъде и се държи по-различно от земния прах. Тук частиците са закръглени, но на Луната и Марс са остри и с връхчета, тъй като не са били подложени на същите условия на износване. Това е сериозен проблем, ако частиците се вдишват.
Процесът може да бъде сравнен с излагането на азбест – влакнест минерал, използван в строителството, докато не беше доказано, че причинява сериозни заболявания като рак на белия дроб, мезотелиом и белодробна сърдечна болест.
Проф. Джонатан Ийстууд, експерт по космическа физика от Импириъл Колидж в Лондон, също смята, че ще са нужни сложни решения за справяне с опасностите от марсианския прах:
„Разстоянието от Земята до Марс означава, че бърза евакуация не е възможна, затова е необходимо пълноценна медицинска инфраструктура на самата планета.“
„Както посочват авторите, решаването на този проблем е силно интердисциплинарно предизвикателство, което изисква обединяване на медицински, инженерни и научни познания за намиране на решение.“
Източник: CNN
