Изследователи твърдят, че са открили доказателства, че ранната Земя е съдържала повече водород, отколкото се смяташе досега, поставяйки под въпрос широко разпространената концепция относно произхода на водата и еволюцията на нашата планета.
Учените от Оксфордския университет са анализирали рядък вид метеорит, известен като енстатитов хондрит. Според ново изследване космическата скала датира отпреди около 4.6 милиарда години и се смята, че има сходен състав с ранната Земя. Изследователите установили, че по-голямата част от водорода в метеорита е вътрешно присъща, а не резултат от замърсяване, което предполага, че ранната Земя е съдържала достатъчно водород за образуването на водни молекули.
Това откритие поставя под съмнение широко разпространеното схващане, че водородът е пристигнал на Земята чрез астероиди, които са бомбардирали иначе суха, скалиста планета, неспособна да поддържа живот.
„Досега се смяташе, че Земята има вода благодарение на доста щастливо стечение на обстоятелствата, при което е била ударена от тези астероиди“, казва водещият автор на изследването Том Барет, докторант в катедрата по науки за Земята в Оксфордския университет.
„Но с това изследване демонстрираме, че материалът, от който първоначално е формирана Земята, всъщност е съдържал много водород и кислород,“ добавя той. „Откритието на водород в този метеорит означава, че Земята потенциално е могла да бъде хидратирана, или „мокра“, още от самото си формиране.“
Относно това защо нивата на водород не са били открити по-рано, Барет обяснява, че този химичен елемент е труден за измерване, особено в толкова ниски концентрации. Засичането е било възможно благодарение на техника, известна като спектроскопия на близкия ръб на абсорбцията на рентгенови лъчи (XANES).
„За това е нужен ускорител на частици — огромно и изключително скъпо съоръжение, което имахме късмета да използваме за това изследване“, казва той.
Изследването има потенциала да преобърне разбирането ни за ранната Земя, но според Барет, откриването на водород в метеорита не означава непременно, че животът се е развил по-рано. Това е така, защото обитаемостта на една планета може да зависи повече от начина, по който тя се е еволюирала, отколкото от материалите, от които е била съставена първоначално.
Предишно изследване установи, че хондрулите на метеорита — миниатюрни сферични обекти — и органичният материал в него съдържат следи от водород. То обаче е обхванало само част от водорода в метеорита.
Изследователите в новото проучване предположили, че допълнителен водород може да е свързан със сяра в метеорита. Те неочаквано открили водороден сулфид във фина матрица около хондрулите — „средно почти 10 пъти повече“ водороден сулфид, отколкото в самите сферични обекти.
Следващата стъпка на Барет е да анализира още метеорити, за да определи точно колко водород е присъствал на Земята и колко е бил доставен от външни източници.
„Това откритие подкрепя идеята, че формирането на вода на Земята е било естествен процес, а не щастлива случайност, породена от сблъсък с хидратирани астероиди след формирането ѝ.“
Мат Гендж, планетарен учен от Импириъл Колидж в Лондон, който не е участвал в изследването, казва, че въпреки че изследването е „интересен резултат“, доказателствата не са достатъчни, за да се отхвърли утвърдената теория за произхода на водата.
Според него метеоритът вероятно е бил в Антарктида стотици хиляди години и не може напълно да се изключи възможността водородът да се е образувал през това време.
Източник: CNN
