Събитието Лашамб (известно още като „Лашамбска инверсия“) представлява краткотрайно геомагнитно обръщане, което се е случило преди около 42 000 години. Това е един от най-изучаваните епизоди на промяна в магнитното поле на Земята и има потенциална връзка с мащабни климатични промени, изчезването на видове и дори с развитието на човешкото поведение.
Геомагнитното поле на Земята обикновено има ясно изразен северен и южен магнитен полюс. При геомагнитна инверсия ролите на тези полюси се разменят. По време на събитието Лашамб магнитното поле на Земята рязко отслабва и за известно време полюсите буквално „се обръщат“. Тази инверсия е с времетраене от около 1000 години, като най-слабата точка на магнитното поле е продължила приблизително 250 години.
Открито за първи път през 1969 г. в лавовите скали в района Лашамб във Франция, събитието бързо привлича вниманието на учените, тъй като то съвпада с редица глобални промени.
Какви са последствията?
По време на Лашамб магнитното поле на Земята е отслабнало до около 5-10% от нормалната си сила. Това е довело до увеличено излагане на планетата на космически и слънчеви радиации. Такава радиация обикновено се блокира от магнитосферата, но при нейното отслабване големи количества високоенергийни частици достигат до атмосферата.
Проучвания показват, че събитието Лашамб съвпада с период на рязко охлаждане, известен като „Последния ледников максимум“. Радиацията, проникнала в атмосферата, вероятно е повлияла върху образуването на озоновия слой и циркулацията на въздушните маси, предизвиквайки климатични сътресения и повишена вулканична активност.
Изчезването на неандерталците, настъпило приблизително по същото време, е потенциално свързано със събитието Лашамб. Теоретиците смятат, че комбинацията от суров климат, промени в средата и радиационно облъчване е могла да изиграе роля в изтласкването им от съвременния човек.
Ефект върху човешкото поведение и съвременните изследвания
Интересен аспект на събитието Лашамб е неговото съвпадение с културен и когнитивен скок при Хомо сапиенс. Нарастват доказателствата за поява на абстрактно изкуство, нови технологии и ритуално поведение именно по това време. Според някои учени, засиленото облъчване от радиация е можело да повлияе на неврологичните процеси или да провокира развитието на нови стратегии за оцеляване.
През 2021 г. ново изследване, водено от австралийски и новозеландски учени, използва древни дървета каури (Agathis australis) за датиране на изотопите на въглерод-14, свързани със събитието Лашамб. Те успяват да потвърдят, че по време на този период има сериозно увеличаване на радиацията, промени в атмосферата и климатични турбуленции.
Разбирането на събития като Лашамб е важно не само от научна, но и от практическа гледна точка. Геомагнитното поле на Земята продължава да се променя и някои учени предполагат, че може би сме на прага на нова инверсия. Ако това е така, знанието за минали събития ще бъде ключово за справянето с потенциалните последствия за комуникациите, здравето и климата.
Събитието Лашамб е не просто геофизичен куриоз, а глобално значим феномен, който ни напомня колко динамична и крехка е нашата планета. Чрез изучаването на такива събития ние не само научаваме повече за миналото, но и се подготвяме за възможни предизвикателства в бъдещето.
