През 2000 г. над 5000 барела суров петрол се разляха от баржа в река Мараньон, която тече на 1450 километра през Перу – от заснежените върхове на Андите до величествената Амазонка. Черен пласт се разстила по повърхността ѝ, причинявайки тиха екологична катастрофа, замърсявайки реката, основен източник на вода за местните общности, и убивайки част от нейната фауна.
Инцидентът не е първият, нито последният от многото петролни разливи, които застрашават река Мараньон и хората по бреговете ѝ. Тази река, която е жизненоважна за тропическите гори на Перу и приютява застрашени видове като розови делфини и гигантски видри, преминава и през сърцето на перуанската петролна и газова индустрия.
Северният петролопровод на Перу преминава покрай реката. Според перуанската агенция за енергийни и минни инвестиции, между 1997 и 2022 г. е имало над 80 разлива по трасето на тръбопровода.
Макар разливът от 2000 г. да не е уникален, той подтиква една жена към действие. Мари Лус Канакири Мураяри от местната общност Кукама, която е израснала на брега на Мараньон, основава организация, водена от жени, която повече от две десетилетия се бори за защитата на реката.
През март 2024 г. усилията им се увенчават с успех – федералният съд на Перу постанови, че река Мараньон получава правен статут на личност, с който ѝ се признават присъщи права – да тече свободно и да бъде свободна от екологично замърсяване.
За народа Кукама река Мараньон е свещена – те вярват, че духовете на техните предци обитават дъното ѝ. Според Канакири Мураяри, когато започнали разливите, духът на нейния починал чичо се явил на баба ѝ с предупреждение за зловещото „черно злато“.
Скоро след това започнали да умират делфини и риби. Животът на Кукама, които зависят от реката за транспорт, земеделие, риболов и питейна вода, се влошил. Понеже нямали друг източник на вода, продължили да пият и ядат заразена риба. Много хора се разболели. Изследвания показват, че хора, живеещи близо до петролни кладенци или разливи, имат високи нива на олово в кръвта, както и живак, арсен и кадмий в урината.
Организацията на Канакири Мураяри изпращала писма до институции, организирала протести в Икитос и блокирала речния трафик, но всичко било напразно: „Стачките, мобилизациите, изказванията, срещите, кръглите маси – нищо не сработи… Не ни чуват“, казва тя.
През 2014 г. тя се обръща към Института за правна защита – перуанска НПО, с чиято помощ се вдъхновяват от глобалното движение за права на природата. Подобно право, да има статут на личност вече е било признато на реки като Атрато в Колумбия, Уангануи в Нова Зеландия и Магпай в Канада.
През 2021 г. завеждат дело с искане река Мараньон да получи юридически права на личност с цел защита от петролни разливи и други заплахи като хидроенергийни проекти.
След над две години съдебна битка, през март 2024 г. съдът постановява в полза на народа Кукама – за първи път в историята на страната река получава правен статут на личност и правото да съществува, да тече свободно от замърсяване и да изпълнява жизненоважните си функции в екосистемата.
Съдът задължава държавната петролна компания Petroperú незабавно да предприеме действия за справяне с разливите и да изготви план за защита на реката и притоците ѝ. Признава и местните общности, включително Кукама, за „пазители, защитници и представители на река Мараньон и нейните притоци“ – с правото да действат от името на реката и в нейна полза.
Източник: CNN
