Ново изображение на Слънцето, заснето от най-големия соларен телескоп в света, показва повърхността на нашата най-близка звезда с безпрецедентна детайлност и разкрива нейната огнена сложност.
Снимката е първата, направена с новия Видим Настроиваем Филтър (Visible Tunable Filter) на Слънчевия телескоп „Даниел К. Иноуе“ на Националната научна фондация на САЩ. Според прессъобщение, този инструмент може да създаде най-близкия досега триизмерен изглед на процесите върху повърхността на Слънцето.
Близкият кадър разкрива струпване от тъмни петна с размери на континенти близо до центъра на вътрешната атмосфера на Слънцето, в мащаб от 10 километра на пиксел.
Тези петна са зони на интензивна магнитна активност, където е вероятно да се появят слънчеви изригвания и коронални изхвърляния на маса — големи облаци от йонизиран газ (плазма) и магнитни полета, изригващи от външната атмосфера на Слънцето.
Детайлни изображения като това са важни за учените, за да разбират и прогнозират потенциално опасно слънчево време.
„Слънчева буря през 19 век (Събитието Карингтън) била с толкова енергия, че предизвикала пожари в телеграфни станции“, казва Вьогер, един от изледователите. „Трябва да разберем какво причинява тези явления и как могат да повлияят на технологиите ни и в крайна сметка — на живота ни.“
Такива енергийни изригвания от Слънцето могат да взаимодействат с електромагнитното поле на Земята, като нарушават ключова инфраструктура като електропреносни мрежи и сателитни комуникации.
Слънцето преминава през цикли на висока и ниска магнитна активност на всеки 11 години. През октомври учени от Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ, НАСА и Международния панел за прогноза на слънчевия цикъл обявиха, че Слънцето е достигнало своя максимум на активност.
По време на този пик магнитните полюси на Слънцето се обръщат, а на повърхността му се появяват повече петна.
„Подобно на вряща супа на котлон, топлината излиза от ядрото на Слънцето към повърхността чрез флуидни движения“, обяснява Марк Миш, изследовател от Университета на Колорадо Боулдър.
Слънчевите петна са като „магнитни тапи“ — възли в сложното магнитно поле на звездата, които не позволяват на топлината да достигне повърхността. Затова тези петна излъчват по-малко светлина, изглеждат по-тъмни на снимки и са по-хладни от заобикалящата ги среда.
Въпреки това, слънчевите петна все още са „по-горещи от всяка фурна на Земята“, добавя той.
Видимата текстура на Слънцето произлиза от различната плътност и температура в неговите слоеве, които наподобяват структурата на лук. Чрез „настройване“ към различни дължини на вълните — както радио приемник се настройва по честоти — телескопът може да изследва тези слоеве и да наблюдава какво се случва между тях.
С други думи, за разлика от обикновените камери, които улавят светлина с множество дължини на вълните едновременно, в вид спектро-поляриметър, телескопът филтрира измеримите дължини една по една.
Само за няколко секунди този мощен инструмент заснема стотици изображения чрез различни филтри и ги комбинира в триизмерен „моментен кадър“.
Изследователите след това могат да използват получените изображения, за да изследват температурата, налягането, скоростта и структурата на магнитното поле в различните слоеве на слънчевата атмосфера.
Този спектро-поляриметър е резултат от повече от десетилетие на разработки.
Слънчевият телескоп „Иноуе“ е част от серия съвременни усилия на учените да разберат по-добре Слънцето и неговите бурни процеси. Сред тях са също мисията Solar Orbiter, съвместен проект на Европейската космическа агенция и НАСА, стартирал през 2020 г., както и Parker Solar Probe на НАСА — първият космически апарат, който „докосва“ Слънцето.
Източник: CNN
