Историята на две от най-странните животни на планетата стана още по-необикновена благодарение на нови данни, разкрити от един-единствен фосилен екземпляр, който според учените представлява отдавна изчезнал прародител. Новото изследване може да преобърне представите за еволюцията на най-примитивните съвременни бозайници.
Живеещи в Австралия и Нова Гвинея, крайбрежната птицечовка и ехидната се наричат монотреми и са уникални с това, че са единствените бозайници, които снасят яйца. Птицечовката има човка и плавателни ципи като патица и опашка, наподобяваща тази на бобър. Малкото създание прекарва по-голямата част от времето си в търсене на храна във водата.
Ехидната — известна и като бодлив мравояд — живее изцяло на сушата, покрита е с остри бодли и има задни крака, обърнати назад, с които изритва пръстта, докато се заравя. Нито едно от двете животни няма зъби, и макар да произвеждат мляко, те го отделят през кожата си, тъй като нямат зърна, и малките го облизват.
„Тези животинки изобилстват от странности,“ казва д-р Гийермо У. Ружие, професор по анатомични науки и невробиология, който изучава ранната еволюция на бозайниците.
„Те са една от определящите групи бозайници,“ казва Ружие. „Типичният бозайник от времето на динозаврите вероятно е имал много повече общо с монотремите, отколкото с кон, куче, котка или нас самите.“ Затова, според него, монотремите ни помагат да надникнем към произхода на бозайниците на Земята.
Новото изследване отваря още повече този прозорец. Ръководено от палеонтоложката Сюзан Ханд, то разкрива вътрешната структура на единствения известен фосил на прародителя на монотремите Kryoryctes cadburyi ( Криориктес кадбурий), живял преди повече от 100 милиона години.
Фосилът е раменна кост и е открит през 1993 г. в югоизточна Австралия. Отвън костта изглеждала по-скоро като принадлежност на сухоземна ехидна, отколкото на водолюбива птицечовка. Но когато учените надникнали вътре, открили нещо различно.
„С помощта на усъвършенствани 3D образни технологии успяхме да осветлим невидими досега характеристики на тази древна кост, които разказаха съвсем неочаквана история,“ казва д-р Лора Уилсън, съавтор на изследването.
Екипът открил, че отвътре костта притежава характеристики на полуводната птицечовка: по-дебели стени и по-малка централна кухина. Тези черти правят костите по-тежки — полезно свойство при водни животни, тъй като намалява плавателността и улеснява гмуркането за храна. За разлика от това ехидните, които живеят изцяло на сушата, имат много по-леки и тънки кости.
Откритието подкрепя популярната, но непотвърдена досега хипотеза, че Криориктес е общ прародител на както птицечовката, така и ехидната, и че по времето на динозаврите това животно е живяло поне частично във водна среда.
„Нашето изследване показва, че полуводният начин на живот на съвременната птицечовка е възникнал преди поне 100 милиона години,“ казва Ханд, „а ехидните са се върнали към напълно сухоземен живот значително по-късно.“
Има добре известни примери за животни, еволюирали от сушата към водата — например делфините и китовете, които са произлезли от сухоземни животни и са роднини на хипопотамите.
Но обратната еволюция — от водна към сухоземна среда — е много по-рядка.
Този преход изисква съществени промени в мускулно-скелетната система, обяснява Уилсън, включително ново разположение на крайниците и по-леки кости за по-ефективно движение на сушата.
Примитивната история на тези необичайни животни, казва тя, е от решаващо значение, за да разберем как бозайниците — включително хората — са се появили.
„Монотремите са живи реликви от едно много далечно минало. Вероятно ти и една птицечовка сте имали общ прародител преди повече от 180 милиона години,“ казва Ружие.
„Няма как да разберем биологията на този прародител, ако нямаме животни като монотремите.“
Източник: CNN
