Две добре запазени „кученца“ от Ледената епоха, открити в Северен Сибир, може изобщо да не са били кучета, сочи ново изследване.
Все още покрити с козина и естествено съхранени в лед в продължение на хиляди години, така наречените „кученца от Тумат“ съдържат в стомасите си следи от последното си хранене – включително месо от вълнест носорог и пера от малка птица.
Първоначално се смяташе, че те са били ранни опитомени кучета или укротени вълци, живели в близост до хора. Останките им бяха намерени близо до кости от вълнести мамути, които са били рязани и обгорени от хора – знак, че кучетата са живели около място за клане на мамути.
След анализ на генетични данни от съдържанието на стомаха и на химичния състав на костите, зъбите и меките тъкани, изследователите вече смятат, че животните са били двумесечни вълчета, без доказателства за контакт с хора.
Нито едно от мумифицираните вълчета, за които се предполага, че са сестри, не показва признаци на нападение или нараняване, което сочи, че са загинали внезапно, когато подземната им бърлога се е срутила и ги е затрупала преди повече от 14 000 години. Според изследването срутването може да е било предизвикано от свлачище.
Богатството на данни от останките хвърля светлина върху ежедневния живот на животните от Ледената епоха, включително начина им на хранене, който напомня на този на съвременните вълци.
Многобройните изследвания на тези вълчета и други екземпляри подчертават колко трудно е да се определи кога точно кучетата – смятани за първото опитомено животно – са станали част от човешкото общество.
Подобно на съвременните вълци, вълчетата са се хранили с месо и растения. Въпреки че вълнестият носорог е прекалено голяма плячка за вълци, парчето кожа от такъв носорог в стомаха на едно от вълчетата е доказателство за диетата им.
Учените са анализирали и микроскопични растителни останки, вкаменени в стомасите на животните, разкривайки, че те са живели в суха, сравнително мека среда, която е поддържала разнообразна растителност – включително степни треви, върби и листа от храсти. Освен твърда храна, малките вероятно все още са сучели майчиното мляко, посочват изследователите.
Най-интересното е, че учените не откриват доказателства за консумация на месо от мамут, което означава, че е малко вероятно хората на мястото да са ги хранили. Дали обаче е възможно хората да са споделили месото от вълнест носорог с тях? Доказателствата сочат по-скоро обратното.
Произходът на месото от носорог не може да се определи точно – глутницата може да е убила младото животно, да го е намерила като мърша или до място за клане – но предвид възрастта на вълчетата и факта, че бърлогата се е срутила върху тях, е по-малко вероятно да са били хранени директно от хора.
Изследователите все още се опитват да разберат как опитомените кучета са станали спътници на хората. Една от хипотезите е, че вълците са живеели близо до хората и са се хранели с остатъци от тяхната храна. Но процесът на опитомяване изисква поколения наред и търпимост от страна на хората. Друга хипотеза гласи, че хората умишлено са улавяли и отглеждали вълци, което е довело до тяхното изолиране от дивата популация и поява на ранните кучета.
Предишни ДНК тестове на вълчетата показват, че те вероятно са принадлежали към вече изчезнала популация от вълци, която не е оставила генетична следа в съвременните кучета.
Всички доказателства, представени в новото изследване, подкрепят тезата, че вълчетата са живели самостоятелно в природата.
Но да се определи дали древни останки като тези от Тумат са на ранни домашни кучета, диви вълци, мършояди или полуукротени животни, не е лесна задача поради фрагментирания археологически запис. Нито едно доказателство не е достатъчно само по себе си, за да даде категоричен отговор.
Източник: Euronews
