Този сеизмичен пулс представлява неразгадана мистерия за вътрешното поведение на планетата
На всеки 26 секунди планетата вибрира. Леко, ритмично, редовно трептене. Не го усещате под краката си. Не го чувате. Но то е там. И е там от десетилетия, отбелязвайки невидим ритъм, който хората не възприемат, но който сеизмографите по целия свят откриват с хирургическа прецизност. Постоянен микросеизмичен ритъм, идващ от Атлантическия океан край Африка, бие сякаш Земята има сърце. И въпреки това никой, дори най-опитните геолози или сеизмолози, не може да обясни точно защо това се случва.
Мистериите на науката
Това е една от онези мистерии, които преобръщат представите ни за планетата, такава, каквато я познаваме. Този феномен е открит през 60-те години на миналия век и все още остава необясним. Този сеизмичен пулс е наблюдаван за първи път през 60-те години на миналия век от екипи геолози, изучаващи глобалната сеизмична активност. Той е възникнал край западното крайбрежие на Африка, по-специално в Гвинейския залив, където се генерира лека вибрация на всеки 26 секунди и се разпространява по планетата като постоянен сигнал.
Технически тази вибрация е наречена микросеизмична. Вид земетресение с много ниска интензивност, което не е възприемчиво за хората, но оставя следи върху сеизмографите, от локални станции до сеизмични центрове на хиляди километри разстояние. Най-обезпокоителното не е неговото съществуване, а неговият перфектен, редовен ритъм, повтарящ се като метроном.
През годините се появиха няколко хипотези, които обясняват този „сърцебиене на Земята“. Най-цитираната предполага, че то може да бъде причинено от постоянното взаимодействие между вълните от Атлантическия океан и африканския континентален шелф. Повтарящото се разбиване на вълните, особено в определени геоложки зони, може да генерира вибрация, която се предава през морското дъно.
Друга теория сочи към възможна подводна вулканична активност, която не е напълно изяснена в този регион. Гвинейският залив се намира близо до район, известен със своята геоложка сложност, което би могло да обясни известна постоянна активност в дълбините.
Смята се, че това явление е свързано и с малко известни тектонични процеси или дори с начина, по който планетата разсейва вътрешната енергия. Но истината е, че нито едно от тези обяснения не е потвърдено и явлението остава без убедителна причина.
Какво може да научим от този сърдечен ритъм?
Далеч от това да е проста геоложка странност, това явление има реални последици за науката. Разбирането на произхода му би могло да помогне на изследователите да усъвършенстват моделите на поведението на земната мантия, динамиката между кората и океана или дори да подобрят прогнозирането на определени сеизмични събития. Освен това, то разкрива колко много все още не знаем за вътрешните механизми на планетата. В ерата на спътниците, изкуствения интелект и космическите изследвания, има основни явления в нашия собствен свят, които все още не разбираме.
Този микросеизмичен процес продължава да озадачава учените, които въпреки напредването на технологиите още не могат да го обяснят.
Източник: La Razón
