Учени са били свидетели на живо, на удар на обект върху Луната, но не знаят какъв е той. „Мисля, че бих могъл да прекарам години в наблюдение на тези неща и никога повече да не видя нещо подобно“, казва един от наблюдателите на откритието.
В ранните часове на 12 декември 2025 г. Луната сякаш трептеше от нашата планета. В 5:09 ч. сутринта българско време, изключително кратка светкавица озари нашия естествен спътник. Това беше моментът, в който малък обект от космоса се удари в лунната повърхност, заснет на живо от астрономи, използващи усъвършенствана роботизирана технология. Събитието беше наблюдавано от роботизирания телескоп Armagh в обсерваторията и планетариума Armagh (AOP) в Северна Ирландия, когато докторантът Андрю Маршал-Лий наблюдава изображението и вижда удара мигновено. „Това го прави изключително специално и ми спести часове обработка на записи след това. Мисля, че бих могъл да прекарам години в наблюдение на Луната и никога повече да не видя нещо подобно“, каза Маршал-Лий.
Това, което е видял е лунна светкавица. Много кратък светлинен импулс (частици от секундата), произведен от сблъсък на метеороид с лунната повърхност. Тези светкавици са пряко следствие от липсата на атмосфера на Луната. Това, което ние на Земята бихме видели като „падаща звезда“, се превръща в удар, който прехвърля цялата си кинетична енергия директно върху лунната почва, произвеждайки интензивна топлина и светеща експлозия, видима от Земята с подходящо оборудване. Удари от този тип са редки и трудни за откриване, защото частиците, които се сблъскват с Луната, обикновено са много малки, често не по-големи от топка за голф, и се движат с огромни скорости, от порядъка на 126 000 км/ч. Тази екстремна скорост превръща това, което може да е незначителен обект, в генератор на светлина, видим в момента на удара. Това събитие е специално не само защото е записано в реално време, но и защото представлява едно от малкото директни наблюдения от този вид от Европа. Според обсерваторията това е първият запис на лунен ударен импулс от Ирландия и едва вторият от Британските острови. Най-вероятната причина за този удар е свързана с метеорния поток Геминиди, ежегодно явление, което се случва между 4 и 20 декември. Тези метеори са останки от астероид 3200 Фаетон и част от космическия прах, който пътува през Слънчевата система, може да удари Луната, вместо да изгори в нашата атмосфера. Въпреки че обектът, причинил светкавицата, е бил малък и не представлява опасност за Земята, тези събития са от голям научен интерес. Всеки удар предоставя данни за количеството, скоростта и състава на малките тела, които пътуват през космоса близо до нашата планета, помагайки за изграждането на по-точен модел на рисковете, пред които са изправени бъдещи мисии с екипаж или роботизирани сонди. Освен това, енергията, отделена при тези светкавици, дава улики за физиката на космическите сблъсъци, от образуването на кратери, до разпределението на праха в лунната среда.
Ударите на метеори върху Луната не са нито ново, нито непознато явление. Астрономи-аматьори и професионални астрономи са регистрирали подобни проблясъци, свързани с други метеорни потоци, като например Тауридите, и дори по време на лунни затъмнения, когато тъмната повърхност на Луната е по-лесна за наблюдение от Земята. Наблюдението на тези видове събития е и една от мотивите зад специфични научни проекти, като например NELIOTA (Near-Earth objects Lunar Impacts and Optical Transients – удари върху лунни обекти в близост до Земята и оптични преходни процеси), инициатива на Европейската космическа агенция за изучаване на ударите на обекти в близост до Земята и върху Луната с помощта на специализирани телескопи.
