Това явление предизвиква научен интерес от десетилетия и днес има няколко обяснения, които надхвърлят обикновената умора.
На всички ни се е случвало, когато видим някой друг да се прозява, почти веднага да почувствате желание да направите същото. Това е често срещано и трудно за избягване преживяване. Това явление е, известно като заразно прозяване и предизвиква интереса на науката от десетилетия. Сега има няколко обяснения, които надхвърлят обикновената умора.
Рефлекс, свързан със социалния мозък
Няколко проучвания показват, че заразното прозяване е свързано със способността на мозъка автоматично да имитира действията на другите. Този механизъм е свързан с така наречените огледални неврони. Това са мозъчни клетки, които се активират както когато извършваме действие, така и когато наблюдаваме някой друг да го прави. Благодарение на тази система мозъкът „възпроизвежда“ прозявката на другите, сякаш е негова собствена. Този тип реакция е по-често срещана сред хора с близки връзки, като семейство или приятели, което предполага, че явлението е свързано с емпатия и социална връзка.
Умора и синхронизация
Заразното прозяване зависи и от нивото ни на внимание. Колкото по-внимателни сме към лицето или поведението на друг човек, толкова по-голяма е вероятността да имитираме прозявката му. И обратно, когато сме разсеяни или фокусирани върху друга задача, ефектът е значително намален.
Освен това се смята, че това поведение може да е имало еволюционна функция, като синхронизиране на състоянията на бдителност и почивка в рамките на групата. Чрез съвместното прозяване, индивидите биха коригирали ритъма си на активност, насърчавайки груповата сплотеност и оцеляване. Въпреки че някои аспекти остават неизяснени, науката е съгласна, че прозяването, когато другите го правят, не е тривиален жест, а по-скоро пример за това как човешкият мозък е дълбоко повлиян от поведението и емоциите на хората около нас.
