Оловната висулка хвърля светлина върху това как евреите са запазили своята идентичност въпреки ограниченията и забраните на своето време.
По време на разкопки в Археологическия парк Дейвидсън, югозападно от Храмовия хълм в Йерусалим, археолози от Израелската агенция за антики (IAA) откриха оловен медальон, датиращ от VI-VII век. Предметът е намерен под развалините на византийска сграда и според изследователите е възможно да е принадлежал на евреин, който е пренебрегнал забраните от онова време да влиза в свещения град.
„Докато разкопавах вътре в древна структура, изведнъж забелязах нещо различно“, разказа един от работниците на обекта, преди да предаде предмета на Естер Раков-Мелет, директор на обекта. Това откритие е едва вторият медальон от този вид, открит в света; първият е златен медальон от VI век, изобразяващ император Юстин II. Медальонът е изработен от приблизително 99% олово, необичаен материал за бижута, което предполага, че функцията му е била по-скоро на защитен амулет, отколкото на украшение. Според д-р Ювал Барух, който отговаря за разкопките, оловото е било популярен материал по онова време за изработка на амулети.
Менора: Символ на съпротивата и националната памет
Малкият медальон включва пръстен, който е можел да се носи като огърлица, и е украсен със седемклонната менора, централен символ на юдаизма. Едната страна на предмета е по-добре запазена от другата. По време на византийската епоха менората се превръща в символ на еврейската национална памет и на надеждата за обновление на еврейските общности в Земята на Израел. „Дори с всички забрани, евреите са намирали начини да стигнат до Йерусалим и да запазят традициите си живи“, отбелязва д-р Барух. Откриването на амулета в Археологическия парк Дейвидсън, направено в сътрудничество с фондация „Град Давид“ и Обществото за възстановяване на еврейския квартал, предоставя нови доказателства за това как евреите са живели и са практикували вярата си по време, когато е било забранени да влизат в града.
