Невъзможна любов накара кметската дъщеря Албена Димчова (16 г.) и бедното ромско момче Цветан Мирчев (15 г.) да се хвърлят заедно под влака край гара Брусарци, Монтанско, в неделя призори. Когато локомотивът на тежащата 223 т композиция приближил, двамата се прегърнали и се метнали на релсите.
Красивата Албена загинала на място. За живота на приятеля й Цветан все още се борят в ломската болница. Той е с тежка черепно-мозъчна травма и натрошени ръце. Неговите родители продали хамбара си, търсейки пари за лечението му.
Ромео и Жулиета скочиха под влака прегърнати
Невъзможна любов между 16-годишната Албена Димчова от с. Княжева махала и приятеля й Цветан Мирчев (15 г.) от с. Динково потресе цяла Северозападна България. Около 5 ч призори в неделя двамата влюбени се прегърнали и скочили на жп линията София – Видин пред товарния влак за гара Брусарци. Албена починала на място. Цветан засега е жив, но целият е потрошен. Докторите се борят за живота му в ломската болница.
Според жепейци машинистът на композицията Росен Н. (35 г.) от Видин видял в сумрака двете фигури на децата, които вървели край релсите. Когато локомотивът ги наближил, те се гушнали и скочили.
Машинистът не успял да спре. Влакът превозвал камъни от гара Елисейна към Видин. В неделя сутринта отивал да натовари поредните 10 вагона. Композицията, която връхлетяла трагично влюбените, тежала 223 тона. Крехките деца не са имали никакъв шанс…
“Бяха гаджета от около две години. Все заедно ходеха, ама Димчо, бащата на момичето, беше против. Много скандали имаше в семейството за тази любов, изглежда младите не са издържали!”, коментираха вчера хората в малкото селце Княжева махала. Освен нещастна любов в жестоката трагедия се намесили етнически предразсъдъци, криминални подозрения и много бащина и майчина ревност, споделиха под сурдинка близки и познати.
Хубавата Албена, която приятелите й наричали “Бенджи”, е дъщеря на кмета на Княжева махала Димчо Митов. Гаджето й Цветан е най-малкият син на многолюдна и бедна до просешка тояга ромска фамилия от близкото с. Динково. Двете селца, с 200-ина жители всяко, са разделени само от една ливада и младите често прескачат по комшийски да се видят и поговорят с връстници. Така преди 2-3 години Цветан и Албена се запознали и харесали от пръв поглед.
“Те отдавна ходят заедно, ама това лято връзката им стана много силна. Много се обичаха!”, казва 16-годишната Надя Николаева, най-близката приятелка на загиналото момиче. Въпреки че Цветан живее в схлупена къща на края на Динково, в която “с трън да завъртиш, няма какво да закачиш”, Албена не се срамувала от приятеля си.
Ходела му на гости, срещала се с татко му, с братята и сестрите. Бащата на момчето – Пламен Мирчев, е безработен. Ходи по къщите да копае и цепи дърва, за да изкара някой лев за децата си – 3 момчета и 2 момичета. Майката Валентина търси хляба и късмета си по София.
Албена била единствено отроче на кмета Митов. Семейството дълги години нямало дете и затова треперело над нея като над писано яйце, споделят техни роднини. Кметът и жена му Надя имали големи планове за бъдещето на любимата си дъщеря. Преди 2 г., след като завършила осми клас, Албена се записала във Финансовата гимназия във Враца, учела “Банково дело”. Връзката на красивата му щерка с ромчето Цветан направо изкарвала Митов от релси. Той страшно неводолствал от срещите им, ходел и до дома на момчето и се карал с близките му, разказват съседи.
Въпреки бащините скандали Албена продължавала да се среща с приятеля си, а през лятото дори избягала при него. Тогава една сутрин кметът пристигнал в къщата на ромите и прибрал момичето си. “Беше с някакъв негов братовчед!
Скочиха дори и на бой, казва бащата на Цветан – Пламен.
“Кметът беше направо уплашен от връзката на дъщеря си с Цветан. Момчето е много хубаво, сума мацки въздишаха по него, но той си хареса Албена. Кметът обаче беше разбрал, че Цветан краде – влиза по къщите, задига каквото намери от беднотия и глад! В селото идва и полиция да разследва кражбите му, ама нали е непълнолетен, не го съдиха!”, споделят селяни.
За последно близките на Албена я видели в събота вечер. Прибирала трите крави на семейството си към двора. Изглеждала весела. Никой не знае какво точно станало, че призори момичето и приятелят й се озовали на жп линията за Брусарци. “Вечерта иззвъня телефонът ми. Албена търсеше сина и аз му дадох джиесема. Той каза две-три думи, после започна да вика: “Бенджи! Бенджи!”, захвърли апарата, скочи на колелото и подкара нанякъде. Повече не го видях!”, страда бащата на момчето – Пламен.
Когато от полицията съобщили на семейството на Албена за смъртта й, бащата и ––- се сринали. Наложило се лекари да им поставят успокоителни инжекции, казват в селото. Близките на момчето на смени дежурят в ломската болницата. Баща, братя и чичовци дали кръв за лечението му. “Състоянието на Цветан е тежко. Има тежка черепно-мозъчна травма и счупвания на двете ръце. Състоянието на мозъка се проследява всекидневно със скенер, за да се вземат адекватни решения. Трудно еда се направят прогнози за изхода на лечението, а и все още е много рано!”, каза шефката на ОАРИЛ в ломската болница д-р Валя Цветкова.
“Това, което стана, е най-страшното! Трябваше да оставят децата да си изживеят трепетите, защото от оня свят връщане няма!”, въздишат жителите на двете зачернени села.
За днес (вторник) в Княжева махала е обявено погребението на Албена.
Бенджи беше умно и весело момиче
Със сълзи на очи съучениците на Бенджи вчера коментираха случилото се: “Албена беше много весело и умно момиче. Просто не можем да повярваме, че я няма!”
Най-близката й приятелка Надя Николаева, която е седяла осем години на един чин с нея, сподели, че не проумява как красавицата е решила да сложи край на живота си. “Тя толкова обичаше живота, купоните, приятелите си! Никога не е споделяла такива неща!”, твърди момичето.
Двете били почти неразделни. Ходели заедно на разходки, често с тях бил и приятелят на Бенджи – Цветан. Като всичките си връстници и Албена обичала компаниите, музиката, танците. Спретвали си купони, развлеченията в малкото село са оскъдни, обясняват децата. “Но се веселяхме много”, споделят тийнейджърите.
Приятелите знаели за проблемите на Албена с родителите й, но не им отдавали голямо значение. “Семейството й отдавна е против тази връзка. Защо сега е решила да посегне на живота си?! Какво е станало?! Какво я е накарало да скочи? Не знам. Всички сме изумени. И учителите ни не са на себе си”, споделя Надя.
Компютърът й е пълен със снимки на Албена и тя ги разглежда постоянно. Така й се струва, че приятелката й още е с нея.
Нещастната любов взема десетки жертви
418.04.1995 г. Двама влюбени, хванати за ръце се хвърлиха под влака от Карлово за Казанлък и загинаха. 40-годишният Трайчо Миланов и любовницата му Снежана Берберова си имали семейства и не можели да живеят разделени.
417.10.1996 г. 23-годишният охранител Драгомир Драгомиров се застреля със служебното си оръжие пред паметника на Левски в столицата. Причината е конфликт с приятелката му.
410.10.2000 г. 22-годишният плевенчанин Захарин Л. се поля с бензин и се самозапали на улица в с. Опанец. Мъжът изгоря до кости. Причината е, че жената, която обичал, поискала да се разделят.
410.12.2000 г. 49-годишната медицинска сестра Катюша Ангелова от Шумен се хвърли от третия етаж заради любовна авантюра на съпруга й с друга жена.
406.05.2002 г. 21-годишният Петко Димитров от бургаското село Извор се застреля в главата с пушката на баща си. Най-вероятната причина е раздялата му със 17-годишно момиче от Бургас.
423.06.2002 г. 42-годишният германец Вилмер М. сложил край на живота си заради несподелена любов с българско момиче. Той се задушил от изгорелите газове, отведени от ауспуха до купето на автомобила му с маркуч. До него имало писмо, а посланието му завършвало с “Обичам те”.
426.08.2002 г. 32-годишният Иван Велков от Димитровград се застреля с пистолет “Макаров” демонстративно пред чужди туристи и колеги в хотел в Бургас. Той работел като спасител на плаж в кв. “Сарафово”. Според колегите му вероятната причина за бруталното решение е любовна мъка по жена от родния му край.
401.04.2004 г. 25-годишната Анета Ленкова от Плевен се заля с бензин и се запали в москвича на баща си. Малко преди жестоката трагедия момичето се е разделило с приятеля си.
Шекспир описва драмата на Монтеки и Капулети
Най-известната любовна история “Ромео и Жулиета” е написана от Уилям Шекспир между 1591 г. и 1595 г. Издадена е за първи път през 1597 г. В нея се разказва за силната любов между девойка и младеж от две воюващи аристократични фамилии – Капулети и Монтеки от Верона.
Ромео, синът на Монтеки, харесва момиче на име Розалина. Заедно с братовчед си Бенволио той решава да я види и отива на бал с маски, организиран от Капулети. Там обаче среща Жулиета, дъщерята на стария Капулети, и се влюбва в нея. Помежду им пламва страстна любов и решават да останат заедно завинаги. Но заради враждата между фамилиите любовта име невъзможна. Въпреки това желанието им е по-силно от родителската воля и решават да избягат. Жулиета измисля план, за който й помага приближен монах. Той й дава еликсир, който да я приспи така, че всички да я помислят за умряла освен Ромео. Жулиета заспива, но монахът не успява да предупреди любимия й за плана. Мълвата за смъртта на Жулиета достига до Ромео. Той хуква да я види за последен път. По пътя купува отрова, защото не може да продължи да живее без любимата си. Когато стига до “спящата” Жулиета изпива отровата и умира. По-късно тя се събужда и го вижда мъртъв до себе си. От мъка и отчаяние взема неговия нож и се пробожда в сърцето. Децата не са виновни! Възрастните бъркаме
Юлия Иванова е кметица на Динково.
– Г-жо Иванова, защо стана тази трагедия? Вие сте малко село, хората се познават, знаят дори тайните си!
– Не знам! Потресена съм, както и всичките съселяни, и хората в съседното с. Княжева махала. Виждахме ги – млади хора, срещат се, обичат се, разделят се… Никой не е предполагал, че ще стигне дотук.
– Хората говорят, че основната причина за станалото е недоволството на бащата на момичето, че приятелят на дъщеря му е ром.
– Познавам Димчо, колега ми е. Добър човек е, загрижен за детето си като повечето хора. Не мисля, че би направил каквото и да е, което да застраши дъщеря му. Той много я обичаше.
– Но не е искал да се среща с ромчето…
– Не знам! Може би причината не е произходът на момчето, а това, че то имаше криминални прояви. Крадеше, предполагам от беднотията.
Баща му е безработен, нямат какво да ядат! Случваше се Цветан и на бой да налети, чупил е прозорци в селото. Сигурно това е обезпокоило Димчо.
– А в селото ви има ли противопоставяне между българи и роми?
– Каквода ви кажа… Преди години нямаше. Живеехме и работехме заедно.
Сега израсна младо поколение роми. Повечето нямат работа, пият, крадат… Хората недоволстват! Но имаме смесени бракове. Какво да се прави, живеем заедно!? Жалко, че такова красиво и умно дете си отиде, а другото е на границата между живота и смъртта! Децата не са виновни… Възрастните бъркаме с тях.
източник:вк-Труд
