След шумната обществена дискусия и след продължително експертно проучване на 19 декември 2006 г. Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия бе приет от 40-ото Народно събрание.
Седемнадесет години след промените България стигна до съгласие: документите на бившите тайни служби да бъдат събирани, запазени, съхранени за историята и гражданството да получи достъп до тях.
Законът няма лустрационен характер. Смисълът на неговото приложение е морален. Историята е най-добрият учител за бъдещето. Но само тогава, когато обществото научава истината – и красивата, и грозната. Когато тайните са разбулени, когато се следват поуките от миналото.
Време беше да се отърсим и от последните мрачни зависимости между хората, подвластни на спойката, създадена им от бившата Държавна сигурност. Зависимости, изградили им манталитета на по-привилегировани, на по-различни и на по-информирани. На хора, които през всичките години на прехода се опитват по един или друг начин да бъдат кукловоди в държавата.
Истината често боли. Нека всеки от нас да направи сам своята преценка – от гледна точка на личните си пристрастия, разбирания и познания за онова време.
Не очаквайте от комисията, на която е вменено да изпълнява закона, да бъде трибунал или критик. Нашата роля е да вдигнем завесата. И тогава публиката сама да избере ще ръкопляска или ще освирква актьорите, режисирани от някогашните тайни служби. Както при всяко представление, и в това има добри и лоши изпълнители. Да оставим всеки сам да направи своя избор. Вярваме, че обществото ще бъде най-точният съдник, защото то има право да знае всичко за себе си.
