Невена Коканова остави следа в семейството ми
09.12.2009 17:02 | Култура
Невена Коканова и Раде Маркович в “Крадецът на праскови”. Екранната любов между двамата се пренася и в живота.
Снимки Цветан Томчев и Архив “Труд”
“Баща ми е на 88 години и като разбра, че идвам в България, се просълзи и помоли да предам поздравите му на всички, които го помнят”, каза пред “Труд” 56-годишният сръбски писател и режисьор Горан Маркович. Той е син на знаменития Раде Маркович, един от любимите актьори от бивша Югославия. Разбира се, че помним баща му – като военнопленника, страстният любим на Невена Коканова във филма “Крадецът на праскови” (режисьорски дебют на Въло Радев от 1964 г.). Тяхната любов красиво и ненатрапчиво се пренася от големия екран – в живота. Днес синът на легендарния Раде е един от най-нашумелите театрални и филмови режисьори, специален съветник в сръбското министерство на културата. Зад гърба си има над 50 документални и 15 игрални филма (в един от тях снима баща си), анализиращи тоталитаризма, включително известният “Тито и аз”: трагикомичен разказ за режима през погледа на едно дете, влюбено в диктатора. Преди повече от 10 г. Горан Маркович снима в България филма “Еуфорична трагедия”, така че не идва за първи път у нас. “В семейната ни библиотека има много български книги и баща ми много обича да чете разказите на Елин Пелин, така си спомня България.”
Освен страстта си към киното, която е наследил и от майка си, голямата сръбска актриса Оливера Маркович, Горан е реализирал и немалко театрални постановки. Преди броени дни той гостува в Народния театър с “Фалшификаторите” – спектакъл, който иронизира социализма и е поръчан от Гьоте институт по повод годишнината от падането на Берлинската стена. Той е автор и на три романа и беше гост на тазгодишния Международен панаир на книгата, където лично представи българското издание на книгата си “Малки тайни” Историята е базирана на реални събития, случили се в Белград по време на Втората световна война и немската окупация, както и в мрачния режим на Тито. Увлекателното четиво показва зад кулисите театралния живот, в който някои се занимават повече с доноси и репресии, отколкото с ролите си на сцената.
В “Малки тайни” “добре осведоменият читател ще среща истински неща и известни събития” – включително ужасяващия концентрационен лагер Голи Оток, където са хвърляли несъгласните с Тито. Сред героите има както театрални актьори, режисьори и спортисти, така и анонимни доносници, милиционери, затворници, сърби, белогвардейци и евреи. “Водех вътрешна борба дали да напиша документална хроника, или художествена творба, но като че ли намерих добра комбинация между двете”, твърди авторът. Той сподели, че вижда романа си екранизиран, но не на големия екран. В Сърбия в момента кипят борби за разпродажба на техния филмов център, който самият той в качеството си на съветник към министерството на културата отчаяно се опитва да спаси. “Представяте ли си, искат да построят на негово място небостъргач!” За страна с такива традиции в киното, в която огромен процент от държавния бюджет, многократно повече от нашия, отива за култура.
Тетралната кариера на Горан Маркович започва с политическа цензура. През 1987 г. съпругата на Слободан Милошевич, който вече поема кормилото на властта, решава “да прави политическа кариера” и набързо спира първата му постановка на сцената на популярния белградски театър “Звездер”. Не са й харесали критиките, отправени в представлението към Тито. Спектакълът не само е забранен и свален от афиша дни преди премиерата си, но заради скандала с него един партиен секретар получава инфаркт на предпремиерата и умира. “Тогава реших да сложа точка на театъра. Казах си: та аз съм филмов режисьор и не желая да се занимавам с неща, които не са ми по вкуса.” Но по време на войната в Югославия – 90-те години, Горан Маркович пак се връща към театъра, този път като драматург. Пиесите срещу режима веднага му носят огромен успех. “Макар и късно театърът ме прие като свой. Това е един от мотивите да напиша тази книга, в която се ражда, живее и умира един частен театър в сърцето на раздираната от противоречия Сърбия.” Романът “Малки тайни” може да бъде разбран по-добре, ако си спомним, че докато падаха бомбите над Белград, хората напускаха домовете си и отиваха на театър, въоръжени не с пушки, а със свещи в ръка.
Днес все по-малко хора си спомнят за легендарната любов на Раде Маркович и Невена Коканова, а за това навремето се е говорило и извън снимачната площадка. Самият Раде преди десетилетия импулсивно е споделил, че всичко започнало, когато предвидливият режисьор решава да ги отведе в Арбанаси.
“Спомням си невероятен пейзаж – разказва още Раде Маркович. – Беше вече зряла есен с бяла трева, която жълтееше. Казвам бяла, защото във филма изглеждаше така. От нас се искаше да водим някакъв тайнствен, любовен разговор без думи, както хората си говорят за какво ли не, но едва чакат да се срещнат очите им и да почувстват, че мислят по един и същи начин. (…) Не знам точно в коя секунда. Всъщност, случи се веднага. Любовта!” Ето така се ражда един от най-добрите български филми. После на всички кинофестивали – от Венеция до Москва, където Невена и Раде дефилират като звезди, европейските медии са ги възприемали като двойка. “Не правехме нищо, за да изглежда така. Просто ние бяхме едно цяло…” След Венеция актрисата често пътува до Белград. Запознава се с майката на Раде, гостува в дома му, но когато той се развежда след дългогодишния си брак с Оливера Маркович, Невена отказва да вземе съдбоносно решение. Защото здравето на съпруга й Любомир Шарланджиев е по-важно за нея.
Днес Горан Маркович развълнуван си припомня образа на великолепната Коканова: “Тя беше изключителна жена и остави голяма следа в моето семейство. Виждал съм я няколко пъти. Съжалявам, че почина рано и не я срещнах повече”.
Така свършват приказките. Останалото е филмография, книги, театър…
Патриция НИКОЛОВА
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
