Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО] 30 стотинки
Нашата столова
всеки я знае – всички строители
тук се събират;
идват,
нахранват се,
а който желае я лимонада,
я бира – в ресторант
няма да ходи;
за всички – за теб
и за мене – в левия ъгъл
при входа тука
бюфет уреден е. Не се озъртай,
не губи време! Не ще ти сервира
друг;
вземай,
каквото ще вземеш – ти си бюфетчик
тук! Става просто
така:
едната ръка е
продавач, а другата твоя ръка – клиент-купувач.
На отсрещната маса стои малка кутия – това е
бюфетната каса. Да кажем, че
бира изпиеш – сам
заплащаш цената, ресто си връщаш
пак сам. А съвестта ти е контрольор
там. В нея насочил
свойто съмнение, днеска аз питам
домакина Давид:
– Как е
паричното обръщение? Сигурно има
голям дефицит? – А той ме упреква
и се възмущава:
– Как може – казва –
обида такава? Несправедлив съм бил
към съвестта! Сметката
точна била. А пък вчера,
при преброяването вечерта, в касата той
и бележка намерил. Вземам бележката,
в ръце я държа,
засрамен я гледам и в нея – прочитам:
„Десет стотинки още дължа!“ – Сложил
и подпис
длъжникът строител. Пил той, платил, но
парите не му достигнали с малко
тогава касата все пак
не е дефицитна – ето –
човекът
бележка оставил! А над кутията
глава надвесил, днешната сума брои домакина;
свършва проверката
и казва весел:
– 30 стотинки
в повече има! – Радост голяма
в сърцето ми бризна, сякаш най-после
в същия час рухна
световният капитализъм. Братя строители,
гордея се
с вас! Запад,
сложи си монокъла
и виж колко богата е
мойта страна! –
Банките в Нюйорк,
Лондон,
Париж:
нямат
такава висока цена!
В мойта Родина
растат
и живеят нови хора
с нов морал! –
Днес
тези 30 стотинки
за нея са огромен
капитал!
Обратно към: [Стихотворения][Пеньо Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2015, Словото. WEB програмиране – © Пламен Барух
