автор: Ксуан Зиеу, стихосбирка – Вратите на безкрая:ДА ЦЕЛУНЕШ ПОГЛЕДА
Аз не целувам твойте клепачи …
В обятията ми е твоят поглед:
очите ти – пътека лунна в здрача –
са примка, стягаща със сладка болка.
Ах, помня я онази автогара!
Знай – трябваше, любима, да замина.
Ти беше мълчалива.Аз изгарях
на погледа ти в пламъка копринен.
От този ден очите ти за мен са
съпътстващ ме във дни и нощи огън –
далеч от теб заминал, като песен
на устните си чувствам твоя поглед.
Любима моя – слънчев лъч в живота! –
О, нека да целуна аз безмълвен
сияйния и нежен поглед, който
със обич моето сърце изпълва …
Е, какво ще кажете – харесва ли ви?
