Обичам те
Нали го помниш. Нали ехти в гората,
в искрящо розовото на зората, в припадащия здрач,
в свистенето на шепнещия вятър,
и в тъжните очи на вечерта.
И няма да забравиш?
За мен, за нас, за хилядите светове, за тръпките на Сатаната
за небето и за дланта,
за дюните и светлината.
Помни … и не забравяй,
за себе си, когато те видях,
за нас в едно, за сладкия ни грях,
за топлата ръка и нежните листа.
За блясъка в очите, за липсата на самотата,
за края на света, за ябълките, за цъфналия плод,
за зрънцето надежда,
за бялата мечта.
Не спирай, дори когато вятърът е срещу теб.
Не пускай моята ръка, не давай пръстите ми да умрат.
На допира и сладостта
не давай никога да отлетят.
В сърцето си ги скрий, на птиците ги подари,
когато пуква пролетта.
На слънцето от нежността ми дай,
и в тихата вода пръсни прахта.
Пази това, за бога и за дявола,
за онзи миг,
за малките неща, за думите, за сенките,
за върховете, за сънищата сбъднати и ветровете.
За тихата мечта в една ръка
в подножието на планината,
за боровете, за устните и радостта,
за вечността, пребродена в душата,
за блясъка в сърцата,
за думичките две:
Обичам те.
