Владо: Най-добрите филми на 2009

8
Добави коментар
pauli
pauli

Още една (кино) година се търкулна и както традицията повелява е време за равносметка. 2009 определено затвърди мнението ни, че Холивуд може и да бълва големи глупости, но за сметка на това го прави много често, в резултат на което имаме на лице една ако не трагична, то поне по-зле от обичайното кино година. Но да оставим гаврите с киното настрана, защото следващите няколко поста, драги читателю, ще те занимават с лентите, които най-много са ни впечатлили през изминалата 2009 година, или иначе казано – нашите best of ’09 списъци, които поради гореспоменатата причина няма да се базират (поне при мен) само на Холивудски заглавия. Дали ще се припокрием с твоите любими филми или напълно ще те изненадеме, не знаем, но определено ще се радваме ако евентуално те подтикнем да посегнеш към някое от все още негледаните от теб заглавия.

10. Avatar

Защото елитът на българската кино критика каза, че това Е филмът. Ако така ще изглеждат 3D лентите през следващите няколко години, аз съм „за“, но няма да се разсърдя ако към визията добавят малко по-качествена история.

09. Moon

Дънкан Джоунс забърква кинематографично сай-фай явление от минималистична режисура, неповторим (в известен смисъл на думата) Сам Рокуел, един от най-добрите саундтраци на Клинт Мансел и монотонния глас на Кевин Спейс, който с помощта на няколко емоут-иконки успява да изгради много сложен персонаж, макар и под роботска форма. Ако си на мнение, че sci-fi жанрът трябва да те кара да разсъждаваш, а не да се радваш на шаренко, то „Moon“ е твоят филм.

08. In The Loop

Лентата на Armando Ianucci успява да бъде актуалнa и в същото време забавнa в жанр, където всичко може твърде лесно и твърде грозно да се оплеска. Една от най-добрите политически сатири, а те май не са много на брой.

07. Bad Lieutenant: Port of Call New Orleans

Вернер Херцог представя последната си мания по различни видове влечуги, каствайки ги в лентата си за опостушения от урагана Катрина Ню Орлиънс. Библейски змии се пличкат в затворнически води, игуани се размотават там, където не им е мястото, алигатори тъжно ронят сълзи от някой райски облак. Съвсем между другото Ник Кейдж изшмърква голямо количество от наркотичните запаси на града, изигравайки една от най-добрите си роли през последните години.

06. Black Dynamite

Ако Тарантино и Родригез наистина искаха да направят grindhouse филм, а не просто имитация на въпросната стилистика, то лентите им най-вероятно биха изглеждали като „Black Dynamite“. Перфектната режисура на Скот Сандърс удря едно рамо на леко поиздишащия към края сценарий на Майкъл Джей Уайт и компания, в резултат на което филмът се намества в този списък.

05. Thirst

Чан-Уук Парк се завръща в свои води с вампирската си лента, която си тръгна от Кан с приза на Журито. Приключенията на корейския Поп превърнал се във вампир са прекрасна смесица от комедия и нещо, което в днешно време наричат „хорър“ (ама моля ви се, не става дума за здрачски тип ужаси) – все неща, от които азиатският режисьор много добре разбира. Канг-хо Сонг както винаги блести в ролята си на морално затормозения монах, а Ок-бин Ким е приятно откритие, съчетавайки невинен сексапил и нечовешка бруталност. Вече се приемат залагания кога точно някое хиливудско студио ще обяви, че прави римейк.

04. District 9

Нийл Бломкамп показа на всички, че дори и с малко пари може да се направи много успешен летен блокбъстър, който да е едновременно ефектен, динамичен и достатъчно въздействащ, но в същото време не прекалено умствено затормозяващ, че да изгони зрителите, които просто искат да се забавляват.

03. (500) Days of Summer

Човек би си помислил, че хората в Холивуд мразят романтичната комедия и затова не пропускат всяка година да се изгаврят с нея под най-различни умствено осакатени форми, но когато добре направен филм от въпросния жанр се пръкне на бял свят, малкото ми сърчице започва неспокойно да ускорява ритъма си, а аз посягам към носните кърпички… за всеки случай. „(500) Days of Summer“ определено няма да ти разбие представите за жанра, но пък успешно се преборва с някои клишета и канони. А Зоуи Дешанел и Джоузеф Гордън-Леви са толкова сладки заедно.

02. Inglourious Basterds

С последната си лента Тарантино доказа, че един отличен сценарий винаги може да направи от шепа плоски герои и почти несвързани сцени един много забавен филм. Влезнах в кино залата сравнително негативно настроен и излезнах благодарен, че „Death Proof“ е бил единичен случай на недоразумение. Дали злите герои ще ликуват за трета поредна година през март?

01. Ai no Mukidashi / Love Exposure

(Да, знам, че не си го чувал) Лентата на Шион Соно е от онези редки произведения на изкуството, които не просто наблюдаваш или слушаш. С тях човек се сблъсква, силно и непростимо, с трайни следи. Четиричасовата японска епика се завърта най-вече около модерната религия и любов, и перверзиите, в които те са се изродили. Докато първата е разгледана много песимистично (и с право), то относно въпросите за любовта и приятелството Соно остава голям оптимист. По-подробно описание на лентата е немислимо в 2-3 изречения, така че ще трябва да ми се довериш като ти кажа, че „Love Exposure“ е шедьовър и ако поне малко се интересуваш от азиатско/японско кино, да се добереш до лентата и да ѝ се насладиш максимално. Ако след това започнеш да се разкарваш по улиците маскиран като нинджа и с фотоапарат в ръка, няма аз да съм виновен.

  Сподели…

  Прочети още…