Когато през 1928 година построява малката къща на улица „Цар Иван Асен II “ в София, Генчо Негенцов вече е известен като Ран Босилек.
Завършил е Априловската гимназия в родното си Габрово, славянска филология и право в Софийския университет и е защитил докторат по право в Брюксел. Разделил се и с учителстването, и с професията на адвокат, и открил в себе си рядката дарба на лирик и прозаик, а обичта към децата го кара да им посвети голяма част от талантливото си творчество.
Писателят редактира ред детски издания. Сред по-известните са „Светулка“, „Врабче“, и разбира се, „Детска радост“ на издателство „Хемус“. Посветилият душата си на литературата творец не се колебае и ипотекира къщата си срещу сума, която дарява на закъсалото издателство. Така че след смъртта му през 1958 година семейството му наследява ипотека.
Музей на писателя никога не е имало. Една съвсем къса уличка в Лозенец носи неговото име. А навремето, очевидно заради всеобщата обич на Ран Босилек към децата, с неговото име е назован и домът за деца, лишени от родителски грижи. Интернатът носи името „Ран Босилек“ от 1964 до 2000 г., след което е преименуван на „П.Р.Славейков“. Официално разяснение за промяната на името никой не е счел за необходимо да даде на наследниците на Ран Босилек.
Докато социалното заведение носи името на дядо й, известната говорителка на ЦИК и адвокатка Ралица Негенцова – внучка на писателя, всяка година прави дарения за децата от интерната. Периодът, който си е определила за благотворителност е между 26-ти септември и 8-ми октомври – първата е рождената дата /1886 г./, а втората – на смъртта на Ран Босилек. Госпожа Негенцова не се е отказала от тази своя традиция, на която никога не е давала обществена гласност. Тя и сега от джоба си запълва дупки, но в други детски градини и училища.
Ран Босилек обичал да си прави импровизирани анкети: случайно срещнати хора на улицата питал дали знаят кой е написал „Облаче ле, бяло“. Когато му отговорели, че това е народна песен, бил доволен и казвал, че по-голямо признание не може да има, разказва внучка му. Но това не значи, че творчеството на известния български писател може да бъде пренебрегвано.
Я кажи ми облаче ле
бяло
от где идеш де си ми
летяло?
не видя ли бащини ми
двори
и не чу ли майка
да говори?
Що ли прави мойто
чедо мило,
с чужди хора, чужди
хляб делило?
ти кажи й облаче ле бяло,
че жив и здрав тук
си ме видяло.
И носи й от мен
много здраве.
Много мина, мъничко
остана,
наближава в село
да се върна,
да се върна майка
да прегърна.
Тези нежни стихове Генчо Негенцов пише, когато като студент в Брюксел е обзет от носталгия по родината. Силви Вартан ги изпя на големия си концерт в София през 1990 г. и оттогава песента стана известна като химн на българските емигранти.
Песента доста често се обявява за стара градска песен. От едноименния албум на Дони и Момчил разбираме , че текстът е на Лиман Франк Баум-Ран Босилек.
Лиман Франк Баум е автор на детския роман „Вълшебникът от Оз“… Доживяхме да чуем и че „Облаче ле бяло“ е македонска песен – тази грешка, уви, е факт в диск, който в момента е на пазара.
Ран Босилек навярно би бил доволен, че издателство „Посоки“ обявява неговата „Дядо вади ряпа“ за народна приказка. За такива обикновено минават и написаните от твореца „Косе Босе“, „Патиланци“, „Жива вода“, „Неродена мом“… А дали би се забавлявал да прочете, че „Бяла спретната къщурка“ е от …
Уинстън Чърчил! Това става ясно от едноименното издание на „Парнас“ и по-точно от рекламата за него в интернетския book.store.bg. Естествено става дума за известното стихотворение „Родна стряха“:
„Бяла, спретната
къщурка,
две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.
Тука под липите стари
не веднъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях….
Къщичке на дните
златни, кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!
На Ран Босилек също е
„Родна реч, омайна,
сладка, що звучи навред
край мен; реч на мама
и на татка,
реч, що мълвим
всеки ден…“
– нищо, че някои смятат за автор Вазов…
