Кандилка

Aquilegia

Латинското име на растението идва от думата “водосъбиращ“ заради формата на цветовете, които като кошнички събират водните капки на дъжда.

Как изглежда – Това нежно цвете достига височина до 70 см. Цъфти пищно в бяло, розово, прасковено, лилаво, жълто и синьо през пролетта и началото на лятото с много интересни по форма цветове, представляващи тръбовидна звездичка от пет сраснали в центъра   венчелистчета. Зад тях се оформя израстък, наречен шпора, в който се събира нектар.

Грижи – Кандилката е много лесна за отглеждане, защото не е претенциозна. Освен това е и сравнително устойчива на атмосферни влияния. Ако я искате в градината, засадете семената плитко в открити лехи през май, пикирайте във временни лехи през юни и засадете на постоянно място през септември. Расте еднакво добре както на слънчеви,така и на по-сенчести места, но ако е на лека полусянка, ще цъфти по-дълго. Осигурете на цветето богата, добре отцеждаща почва, която трябва редовно да наторявате. Поливайте обилно. Цъфти обикновено на втората година. Ако редовно отстранявате прецъфтелите цветове, ще цъфти пищно чак до есента.

Съвет – Растението е подходящо за отглеждане както в сандъчета на балкона, така и за градината или алпинеума.

Кандилката /Aquilegia/ представлява многогодишно тревисто растение от семейство Лютикови. Кандилките са многочислен род, който е разпространен в умерените и планинските области на Северното полукълбо.

Латинското име на това красиво цвете идва от думата „водосъбиращ“ заради формата на цветовете, които като кошнички събират капките дъжд. Позната е още под наименованията аквилегия и кошничка.

Кандилката вирее из сенчестите места. Среща се нарядко в Сливенския балкан и Централна Стара планина.

Цъфти в продължение на два месеца с много интересни и красиви цветове, които представляват тръбовидна звездичка от пет сраснали в центъра венчелистчета.

Кандилката е любима на пчелите, поради което около нея винаги може да се чуе жуженето им. Цветовата багра на кандилката е много богата – може да се види в розово, синьо, лилаво и жълто. Размножава се със семена, които се засяват в началото на пролетта.

Кандилка е обект на селекция още от 14 век, което е довело до създаването на много хибридни форми. Отделните форми се кръстосват лесно помежду си чрез опрашване и е сравнително трудно при потомството да се съхранят окраската и формите на цветовете. Затова най-добре е всяка година да се засяват поне няколко нови разновидности.

Отглеждане на кандилка

Кандилката е издръжливо растение, което вирее добре на ниски температури и не е особено взискателно към светлината. Ако й се осигури лека полусянка, тя ще цъфти по-дълго. Почвата също няма значение за кандилката, единственото условие е да се наторява редовно и да не е прекалено тежка и влажна.

Кандилката може да се използва за най-различни декоративни цели. Чувства се еднакво добре както на балкона, така и в градината. Ниските видове кандилка са особено подходящи за алпинеумите. Най-новото им предназначение е за засяване в сандъчета и поставянето им на балкона.

Цъфнали кандилки може да има в стаята още през ранна пролет. За целта трябва да се изкопаят през лятото, да се засядат в саксии и да се вкопаят на полусенчесто място в градината. Поливайте умерено, а с настъпването на студовете ги внесете в прохладно помещение, а през януари месец ги сложете до прозореца.

Постепенно увеличете поливането и през март могат да се очакват красивите цветове. След цъфтежа ги пресадете в нова пръст и ги вкопайте пак в градината, за да ги подготвите за още един ранен цъфтеж.

Най-лесният начин за размножаване на кандилката е чрез семена. Те се образуват в големи количества и са лъскави, черни и дребни. В един грам се съдържат до 100 малки семенца. Смесете ги с пясък и ги засейте на открито в градината, непосредствено след събирането им през есента. Когато се появят същинските листа пикирайте на разстояние 30 см.

Младите растения зацъфтяват на втората година, а пълно развитие достигат на третата. Може да ги оставите и да се самозасадят. Новите получени цветя са най-разнообразни заради кръстосаното опрашване и много рядко копират напълно качествата на оригиналните растения.

Състав на кандилка

Съставът на кандилка не е напълно уточнен. В нея има следи от цианогенен гликозид. С лечебни цели се използва цялото растение, заедно със семената и корените. Бере се по време на цъфтежа. Използва се в прясно и изсушено състояние.

Ползи от кандилка

Кандилката се използва при възпаления на черния дроб, жълтеница, безсъние, вътрешни рани, кръвохрачене, коклюш, белодробни абсцеси. Препоръчва се при бяло течение, менструални смущения и очни болести. Семената са добро средство при циреи.

Кандилката се приема вътрешно, под формата на запарка.

За целта залейте 1 с.л. ситно нарязана билка с 2 ч.ч. вряща вода. След като запарката изстине я прецедете. Приема се по 1 с.л. три път дневно. От сока на прясната билката могат да се дават по 10-15 капки два пъти дневно.

Вреди от кандилка

В големи количества кандилката е отровна. След приемане на повече сок от прясната билката настъпват диария, цианоза, унесеност, отпадналост и разширение на зениците.

Кандилката е многогодишно тревисто растение, чиято родина са Алпите, Италия и Испания. Достига височина 70 см. Цъфти пищно в бяло, розово, прасковено, лилаво, жълто и синьо през пролетта и началото на лятото. Цветовете са богати на нектар. Характерно за растението е, че при дъжд, цветът събира вода. Подходящо е за отглеждане в сандъчета, на открито в градината, а също така и за алпинеуми. При  какви условия се отглежда Кандилката е лесно за отглеждане и устойчиво растение. Необходима му е богата, добре отцеждаща се почва. Полива се обилно. Най-добре вирее на слънце, но понася и полусянка. За да продължи цъфтежа по-дълго, прецъфтелите цветове се отстраняват.

РазмножаванеУ нас има различни сортове кандилки. Всички те обаче се размножават по един и същи начин – чрез семена, които се събират след прецъфтяване на цвета. Особеност при засяването е, че то трябва да се прави много плитко направо в земята. Най-подходящото време е през пролетта – април- май в открита леха. След като поникнат и образуват 1-2 същински листа, се пикират във временни лехи през юни и се засаждат на постоянно място през септември. Цъфтят на втората година след сеитбата. Често се самозасяват. Съвет на специалиста Кандилката лесно се самозасява, което често води до кръстосване на различни видове и растенията се израждат и губят първоначалната си красота. Ако сте засадили някой едър и красив вид, можете да го запазите, като го размножите не със семена, а чрез разделяне на коренището през пролетта.

Непреходната красота на традиционната Кандилка. Род Кандилка(Род Aguilegia)

За произхода на наименованието Аквилегия се дават различни обяснения:от латински – Aguila – орел, поради далечната прилика на закривените шипове (шпори) на цветовете с ноктите на орела, от Адиа – вода и Legere – събирам, защото венчелистчетата напомнят рог на изобилието или защото по листата се събират капки вода, подобни на оптична леща. В рода Аквилегия има само многогодишни тревисти растения, около 120 вида, чиято коренова система е много добре развита, но е съставен от централен корен с по-месести основни разклонения, отиващи на по-голяма дълбочина. В резултат на тази морфологична особеност растенията образуват туфа от изправени стъбла, в която с възрастта се увеличава броят на стъблата при съвсем малко увеличаване на диаметъра на растението.

По този начин индивидите не са вегетативно подвижни и не могат да се размножават чрез разделяне на растението. Традиционната кандилка в селските градини е красиво многогодишно растение със сиво-зелени насечени листа, като при различните видове листните дялове са различно големи, но сходни по форма. Те са неравномерно триделни, често са с восъчен налеп, поради което не се мокрят. Всяко стъбло завършва с голяма рехава метлица от цветове на дълги дръжки. Цветът е интересен с двойния си околоцветник-петлистна обагрена чашка и петлистно обагрено венче. Чашелистчетата са елипсовидни. Венчелистчетата имат връхна широка закръглена част, която надолу се свива тясно фуниевидно и преминава в шпора с различни при отделните видове дължина, широчина, завиване на върха на шпората. Шпората на всяко венчелистче се провира назад между две чашелистчета. Тази структура на цветовете, съчетана с различни багри на чашелистчетата, шпорите и част на венчелистчетата, прави цвета много красив и със силно естетическо въздействие при наблюдение от близо.

Кандилката е кръстосано-опрашващо се растение. Опрашването се извършва от насекоми. По този начин култиварите се кръстосват лесно помежду си. Това налага да се осигури пространствена изолация, за да се получат автентични сортове семена. Въз основа на наличието и особеностите на шпорите на цветовете представителите на рода се разделят на три групи: с по-къси и завити шпорис прави и дълги шпорибез шпори

От 1 група по-известни и отглеждани са: Аквилегия хризанта (Aguilegia chrysantha) Листата са по-дребни и нежни. Цветовете са  със златистожълта багра. Цъфтежът е през май-юли. Аквилегия церулея (Aguilegia caerlea) Тя е с височина 40-60 см, с по-големи листа. Цветовете са също по-големи шпорите 3.5-5 см дължина. Чашката и шпорите на венчето са сини, широката част на венчето е бяла. Цъфти през април-май. Аквилегия калифорника (Aguilegia californica) Прилича на А. Хризанта по стъблата и листата, но се различава от нея по багри – червена чашка и червени шпори, златисто жълта разширена част на венчето. Цъфти през май. От 3 група: Аквилегия флабелата (Aguilegia flabellate) Цветовете са едри, интензивно виолетови, цъфти през май.

Лична картаИздръжливо Бързорастящо Лесно за отглеждане Максимална височина: 1 м Широчина: 45 см

Многогодишно за зацветяване в зелените площи. Видовете са естествено разпространени в умерените области на Северното полукълбо –Европа, Азия, Америка. Те са зимоустойчиви и се използват като многогодишни. Развиват се добре на полусенчести места, но могат да виреят и на слънчеви. Да се поливат обилно през растежния сезон. Подхранвайте пролетта – лятото с торов разтвор умерено. Размножавайте чрез семена. Можете да ги засеете през есента в открита леха. В този случай те поникват през пролетта, новите растения се отглеждат и изнасят в зелените площи. Или засейте семената на открито през април. Кандилката съдържа отровни вещества!