Непреходната красота на традиционната Кандилка. Род Кандилка(Род Aguilegia)
За произхода на наименованието Аквилегия се дават различни обяснения:от латински – Aguila – орел, поради далечната прилика на закривените шипове (шпори) на цветовете с ноктите на орела, от Адиа – вода и Legere – събирам, защото венчелистчетата напомнят рог на изобилието или защото по листата се събират капки вода, подобни на оптична леща. В рода Аквилегия има само многогодишни тревисти растения, около 120 вида, чиято коренова система е много добре развита, но е съставен от централен корен с по-месести основни разклонения, отиващи на по-голяма дълбочина. В резултат на тази морфологична особеност растенията образуват туфа от изправени стъбла, в която с възрастта се увеличава броят на стъблата при съвсем малко увеличаване на диаметъра на растението.
По този начин индивидите не са вегетативно подвижни и не могат да се размножават чрез разделяне на растението. Традиционната кандилка в селските градини е красиво многогодишно растение със сиво-зелени насечени листа, като при различните видове листните дялове са различно големи, но сходни по форма. Те са неравномерно триделни, често са с восъчен налеп, поради което не се мокрят. Всяко стъбло завършва с голяма рехава метлица от цветове на дълги дръжки. Цветът е интересен с двойния си околоцветник-петлистна обагрена чашка и петлистно обагрено венче. Чашелистчетата са елипсовидни. Венчелистчетата имат връхна широка закръглена част, която надолу се свива тясно фуниевидно и преминава в шпора с различни при отделните видове дължина, широчина, завиване на върха на шпората. Шпората на всяко венчелистче се провира назад между две чашелистчета. Тази структура на цветовете, съчетана с различни багри на чашелистчетата, шпорите и част на венчелистчетата, прави цвета много красив и със силно естетическо въздействие при наблюдение от близо.
Кандилката е кръстосано-опрашващо се растение. Опрашването се извършва от насекоми. По този начин култиварите се кръстосват лесно помежду си. Това налага да се осигури пространствена изолация, за да се получат автентични сортове семена. Въз основа на наличието и особеностите на шпорите на цветовете представителите на рода се разделят на три групи: с по-къси и завити шпорис прави и дълги шпорибез шпори
От 1 група по-известни и отглеждани са: Аквилегия хризанта (Aguilegia chrysantha) Листата са по-дребни и нежни. Цветовете са със златистожълта багра. Цъфтежът е през май-юли. Аквилегия церулея (Aguilegia caerlea) Тя е с височина 40-60 см, с по-големи листа. Цветовете са също по-големи шпорите 3.5-5 см дължина. Чашката и шпорите на венчето са сини, широката част на венчето е бяла. Цъфти през април-май. Аквилегия калифорника (Aguilegia californica) Прилича на А. Хризанта по стъблата и листата, но се различава от нея по багри – червена чашка и червени шпори, златисто жълта разширена част на венчето. Цъфти през май. От 3 група: Аквилегия флабелата (Aguilegia flabellate) Цветовете са едри, интензивно виолетови, цъфти през май.
Лична картаИздръжливо Бързорастящо Лесно за отглеждане Максимална височина: 1 м Широчина: 45 см
Многогодишно за зацветяване в зелените площи. Видовете са естествено разпространени в умерените области на Северното полукълбо –Европа, Азия, Америка. Те са зимоустойчиви и се използват като многогодишни. Развиват се добре на полусенчести места, но могат да виреят и на слънчеви. Да се поливат обилно през растежния сезон. Подхранвайте пролетта – лятото с торов разтвор умерено. Размножавайте чрез семена. Можете да ги засеете през есента в открита леха. В този случай те поникват през пролетта, новите растения се отглеждат и изнасят в зелените площи. Или засейте семената на открито през април. Кандилката съдържа отровни вещества!
