Антоновден

Палитра стил – PalitraStyle.com

Народната традиция отбелязва Антоновден като празник за предпазване от болести. Празнуват всички, носещи имена Антон, Андон, Антония, Дончо, Донка.

Народната традиция за Антоновден

На този ден младите булки месят питки, наричани благи, пресни или чумини. Раздават ги, намазани с мед. Строго се спазват забраните да не се вари боб, леща, царевица, за да не боледуват децата от шарка. Не се шие и плете, защото се вярва, че ако на този ден човек се убоде, раната няма да зарасне бързо. Според народните вярвания на Антоновден (Андоновден) светецът гони лудостта, но често не успява да я хване и се сърди.

Смисълът на обредните практики на Антоновден

Антоновден е част от комплекса Южници – Верижници, Антоновден, Атанасовден (16, 17, 18 януари). Обредно-магическите практики и забрани в различни варианти присъстват и на трите празника. Те сигнализират защитата на хората и добитъка, така необходима още от началото на новата година. Житната жертва присъства като задължителен елемент – питката се раздава така, както се раздава на помен. Поменът, според народните представи е не само за мъртвите, но и за здраве на живите.

Обредните практики на Антоновден са много близки до тези на Атанасовден (18 януари). В народните представи двамата светци са братя – ковачи. В митологията ковачът е сакрално лица, медиатор; той може да лекува, да прави и разваля магии. От тук и връзката с предпазването от болести. Под християнския култ към мъченика Антоний, който поставил ръката си в огъня, са се съхранили древни схващания за небесните богове на огъня – Перун, Хермес, Хефест.

Андоновден, Лелинден в народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести.На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща,за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана „за белята, за лелята“, т.е. за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден.

В нар. представи двамата братя близнаци Андон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.

Подвижничеството е толкова древно, колкото и християнството, но подвижниците от първите векове не напущали света. Те живеели в градове и села, в семействата си или насаме, а понякога и на малки групи. И по време, и по съвършенство отшелничеството получило първите си образци в лицето на св. преподобни Павел Тивейски и Антоний Велики.

Именници: Андон, Антоан, Антоанета, Антон, Антонина, Антония, Донка, Донко, Дончо, Тони, Тонка, Тончо, Тоньо, Тоня, Тотьо, Тотка.

Имен ден празнуват Антон, Антония, Андон, Тончо, Донка, Тонка, Тонко, Тони, Тоня.

ПОЗДРАВИ С КАРТИЧКА!

Според българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не бива да шият и плетат, защото се вярва, че ако се убодат няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата от шарка. Месят се обаче специални содени питки, които се раздават за здраве на роднини и приятели. Една питка задължително се закача на тавана. Тя се нарича „за белята“ или „за лелята“, т.е за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден.

Антоновден

17-ти януари е денят на Свети преподобни Антоний Велики. Антон е старо римско родово име,означаващо „безценен,неоценим,който няма цена“.

Свети Антоний е роден през 251 година след Христа в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20 годишна възраст, той раздал наследството си на бедните и се заселил в изсечена в скалите египетска гробница.
Легендата разказва, че една нощ през отворите й минали всевъзможни гадини и зверове – змии, скорпиони, лъвове, леопарди, вълци, мечки и бикове. Всички те нападнали Антоний и му нанесли жестоки рани. Изведнъж обаче изчезнали. През пролуката на тавана Антоний бил озарен от светлина, която излекувала раните му. Почувствал небесната помощ той попитал: “Къде беше Исусе ? Защо не се появи отначало, за да изцериш моите рани ?”. И тогава се чул глас: “Аз бях тук Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, аз всякога ще ги помагам и ще те направя именит по целия свят”.
След случилото се светецът се преместил от другата страна на река Нил и заживял в изоставена постройка в планината, на която зазидал входовете и изходите. В пълно усамотение и мълчание прекарал 20 години от живота си. За постъпка си бил възнаграден със способността да лекува. Излекуваните съветвал да благодарят не на него, а само на Бога.
Починал на 105 годишна възраст, на 17 януари 356-та година.
Народът в България чества Антоновден на 17 януари за предпазване от болести. Жените правят и раздават питки, намазани с мед или маджун. Това честване е свързано с народната представа за Свети Антоний като покровител на чумата и всички болести изобщо. В народния светоглед на българите Свети Антоний и Свети Атанас са тясно свързани – счита се, че са двама братя-ковачи и някъде празниците им се означават с общото название сладки и медени; а в Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия (Атанасовден) тръгват по хората. В Разградско (където празникът е известен и като Лелинден заради табуираното име на болестта – леля) има обичай две медени питки да се дават на съседи, а третата остава на тавана за чумата („за лелята“, за „боля̀та“). На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. Антоновден и Атанасовден-18 януари са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.

Антон е старо римско родово име и означава “безценен, неоценим, който няма цена“.

Освен Антон именници днес са и Антония – Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Донка, Доника, Дона, Тончо, Тонка, Тонко , Тони , Тоня.

Използвани са материали от уикипедия

Ако харесвате материала, бихме били благодарни да гласувате с бутончето +1 на Google.

Tweet

Етикети: Антоновден, именни дни, календар, празници