Антоновден
17-ти януари е денят на Свети преподобни Антоний Велики. Антон е старо римско родово име,означаващо „безценен,неоценим,който няма цена“.
Свети Антоний е роден през 251 година след Христа в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20 годишна възраст, той раздал наследството си на бедните и се заселил в изсечена в скалите египетска гробница.
Легендата разказва, че една нощ през отворите й минали всевъзможни гадини и зверове – змии, скорпиони, лъвове, леопарди, вълци, мечки и бикове. Всички те нападнали Антоний и му нанесли жестоки рани. Изведнъж обаче изчезнали. През пролуката на тавана Антоний бил озарен от светлина, която излекувала раните му. Почувствал небесната помощ той попитал: “Къде беше Исусе ? Защо не се появи отначало, за да изцериш моите рани ?”. И тогава се чул глас: “Аз бях тук Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, аз всякога ще ги помагам и ще те направя именит по целия свят”.
След случилото се светецът се преместил от другата страна на река Нил и заживял в изоставена постройка в планината, на която зазидал входовете и изходите. В пълно усамотение и мълчание прекарал 20 години от живота си. За постъпка си бил възнаграден със способността да лекува. Излекуваните съветвал да благодарят не на него, а само на Бога.
Починал на 105 годишна възраст, на 17 януари 356-та година.
Народът в България чества Антоновден на 17 януари за предпазване от болести. Жените правят и раздават питки, намазани с мед или маджун. Това честване е свързано с народната представа за Свети Антоний като покровител на чумата и всички болести изобщо. В народния светоглед на българите Свети Антоний и Свети Атанас са тясно свързани – счита се, че са двама братя-ковачи и някъде празниците им се означават с общото название сладки и медени; а в Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия (Атанасовден) тръгват по хората. В Разградско (където празникът е известен и като Лелинден заради табуираното име на болестта – леля) има обичай две медени питки да се дават на съседи, а третата остава на тавана за чумата („за лелята“, за „боля̀та“). На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. Антоновден и Атанасовден-18 януари са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.
Антон е старо римско родово име и означава “безценен, неоценим, който няма цена“.
Освен Антон именници днес са и Антония – Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Донка, Доника, Дона, Тончо, Тонка, Тонко , Тони , Тоня.
Използвани са материали от уикипедия
Ако харесвате материала, бихме били благодарни да гласувате с бутончето +1 на Google.
Tweet
Етикети: Антоновден, именни дни, календар, празници
