(3) Жена на около 50 годишна възраст , в добро здравословно състояние за годините си , учи второ висше образование , със съхранено чувство за хумор ,навлязла в периода на климакс – пременопауза.От време на време посещава моя и други спешни кабинети с оплаквания от сърцебиене , болка в сърдечната област , топли вълни и т.н. в тази посока.
Един ден дойде при мен (2003-2004 год), с желание за профилактичен ехографски преглед.При прегледа , аз установих множество свободно подвижни конкременти в жлъчния мехур , с размери около 4-5 мм.На въпроса , какво следва отговорих горе – долу така: Медицинските ръководства ни съветват , че случайно открити камъни в жлъчния мехур , без развити усложнения(холецистит,жлъчни кризи и др.)подлежат на проследяване и не изискват неотложно оперативно лечение. Защо? Защото , всяка една коремна операция , била тя и “безкръвна” , тоест извършена с лапароскопска техника ,крие риск.Появят ли се усложнения – болки , храносмилателни оплаквания,кризи и т.н. решението е само едно – операция.
Пациентката , нямаше никакво желание да се консултира с Хирург , разбрахме се за следващия контролен преглед и тези наши срещи продължиха , може би в продължение на една година и половина като при всяка следваща тя ми съобщаваше за симптоми , алармиращи за поява на усложнения свързани с холелитиазата.Един или два пъти дойде с болкови кризи и характерна ехографска находка , както при холецистит , което наложи да й назнача спазмолитици и антибактериални средства.
Започнах настоятелно да я уговарям за оперативно лечение.Постепенно , с времето , тя се съгласи , че това е единственото правилно решение.Кризите зачестиха , а с тях нараства и риска от усложнения при операцията.Аз й го обяснявах при всяка наша среща , но женската интуиция работеше и тя намираше всевъзможни причини да отложи операцията.
Е, дойде денят и тя постъпи в голяма , реномирана болница , започнаха се необходимите медицински действия , в процеса на работа пациентката обаче се влошава(няма да Ви занимавам с подробности , защото не съм бил там , за развитието на случая знам от медицинската документация) , и след няколко тежки дни и няколко оперативни интервенции , умира.
В случая , не е важно дали там някой не си е свършил работата.В учебниците пише така – появят ли се симптоми и усложнения риска от смъртен изход при холецистектомия нараства стократно.Случаят , който Ви разказвам е ярко потвърждение на това.Установил съм тази диагноза при стотици пациенти.Давал съм различни препоръки в зависимост от конкретния случай. Но , за тази жена , до края на живота си , ще се питам – взех ли правилното решение или не?
На края , трябва да обобщя – определянето на стратегия при установяване на жлъчнокаменна болест е индивидуално и сложно. Необходимо е да се изгради доверие и сътрудничество между лекаря и пациента.
За това изграждам този “Блог” и си “бода очите” , защото в наши дни , в нашата мила Република България :
МЕДИЦИНА = ШАРЛАТАНИЯ
Ето още две ехографски снимки от личния ми архив.Понякога камъните са единични,друг път са множествени.В някои случаи изпълват лумена на жлъчния мехур и в него не може да се депонира жлъчен сок.Това е така наречения „изключен жлъчен мехур „
