Ревю: The Immortal

1
Добави коментар
dilyand
dilyand

Жанр: Action adventure | Платформа: Sega Mega Drive/Genesis (ревю), Apple II, Apple IIGS, Amiga, Atari ST, PC, NES | Играчи: 1

Попаднах на The Immortal търсейки добро RPG за Sega Mega Drive и, макар че играта може да мине за ролева, само ако докрай напънем определението, не останах разочарован.

Бих определил жанра на играта като action adventure, но правя уточнението, че, поне във версията за Sega Mega Drive, екшънът е някак изолиран от останалата част от приключението. Това се дължи на факта, че иначе изометричната перспектива се заменя с по-близък изглед от трето лице, когато доближиш враг, позволявайки да водиш битките отблизо. (Във версии на играта за други конзоли това не е така и изгледът е изометричен през цялото време.)

Влизаш в ролята на побелял магьосник, който въпреки напредналата си възраст е обаче все още ученик. Историята на играта проследява изпълненото ти с мистерии пътешествие, в което се опитваш да откриеш и спасиш изчезналия си учител. Странстванията ти ще те преведат през осем нива, отличаващи се с невероятно изобилие от капани и трудни, но логични пъзели. Ако събереш всички текстове използвани за предаване на сюжета, вероятно няма да напълниш една страница, но въпреки лаконичността си The Immortal успява да разкаже доста добра фентъзи история. Разбира се, разчита се много на въображението ти и способността ти сам/а да попълваш празните места, но ако нямаш тези умения, то вероятно не си от хората, които особено много се вълнуват от това каква е историята в една игра.

Битките са доста елементарни. Щом се приближиш до някой противник и влезеш във fight mode, ще забележиш два индикатора до всеки от двамата. Единият е животът, а другият не е мана, а умора. Колкото повече атакуваш (с А ръгаш, с ляво и дясно сечеш; сеченето нанася много повече щети и препоръчвам да ползваш само него), толкова повече се уморяваш и ударите ти стават все по-бавни. Това важи и за противника. Тази простичка схема диктува тактиката на боя през цялата игра: веднага щом сражението започне, почваш да се защитаваш (задържаш С и с ляво и дясно избягваш ударите на противника) и чакаш врагът да натрупа умора. Когато се изтощи и стане супербавен, пускаш С и почваш да сечеш. Всички битки с изключение на финалната могат да бъдат проведени по тази формула.

Оригиналната обложка на The Immortal в Европа. Кликни за уголемяване.

Сраженията са лесни, но губят време, така че може да искаш да ги избегнеш. Това може да се постигне по два начина. Първо, с умело маневриране можеш да избегнеш прекаленото доближаване до противника. Влезеш ли в следващата стая, си на сигурно; той няма да те последва. Другият начин е да го убиеш с магия от разстояние (с А, след като си активирал/а магията от инвентара). Разпръснати по нивата ще намериш различни свитъци и книги с магии, но не те съветвам да разхищаваш, защото много често магическите атаки са под бройка и са точно толкова, колкото са ти необходими за разрешаването на пъзел или победа над специален враг. Ако ги изхабиш, ще трябва да почваш отначало.

Освен магии, ще събираш и други предмети, необходими за куестовете. Всичко се трупа в неограчничен инвентар, достъпен чрез натискане на С.

Графиката на играта не е нищо особено, все пак говорим за заглавие от 1990. За споменаване е голямото разнообразие от анимации илюстриращи смъртта на противниците и твоята собствена. Не съм сигурен дали ще успееш да видиш всички анимации на противникова смърт, но мога да ти гарантирам, че ще видиш значителна част от тези, които илюстрират смъртта на героя ти. Ако трябва да се посочи едно нещо за The Immortal, което да отличава играта от всички останали, това е невероятната, психопатска, перверзно садистична трудност. Ще умираш много. Не, “много” е прекалено слаба дума. Подземията, из които ще бродиш, са пълни с капани, които носят незабавна смърт и често не са отбелязани по никакъв начин. Възможно е да умреш, защото си употребил/а някой от намерените предмети грешно. Възможно е да умреш, защото си тръгнал/а да слизаш по стълбите откъм грешната страна. В един особено шизофреничен момент, от теб ще се изисква да се запътиш към сигурна смърт, за да продължиш напред.

Както е обичайно за тези ретро-джитки, имаш определен брой животи (три), преди да видиш екрана Game Over. За щастие, играта предлага система от пароли, наричани тук “сертификати”, за всяко ниво, така че няма да се налага да преиграваш всичко отначало, а само нивото, на което умреш. Дори и така, The Immortal ще тества търпението ти до краен предел. Признавам си, че без walkthrough вероятно нямаше да я издържа докрай и докато сме на темата, ето наръчника, който аз ползвах:

Един съвет за сертификатите: записвай си тези, които играта ти дава в края на всяко ниво. Освен нивото, за което са, те носят информация и за състоянието на героя: живот, предмети в инвентара, изпълнени куестове. Това са паролите, които са за пълен живот, всички предмети и всички куестове:

2 – CDDFF10006F70
3 – F47EF21000E10
4 – B5FFF31001EB0
5 – D630F43000EB0
6 – 563FF53010A41
7 – C250F63010AC1
8 – E011F730178C1

Ако използваш тях обаче, както аз направих, историята може да не е особено последователна. Има моменти, които в зависимост от това какво направиш, могат да променят хода на приключението, но ако ползваш тези сертификати, изборът ти се губи и ще играеш все едно си направил/а всичко по “правилния” начин.

Освен версията за Sega Mega Drive, The Immortal има варианти и за Apple II, Apple IIGS, Amiga, Atari ST, PC (DOS) и NES. Не всички версии имат битки отблизо, а някои са само седем, вместо осем нива.

Оценка на Гейминатора: 4/5 (от сегашна гледна точка), 3/5 (от тогавашна). Разликата в оценките се обяснява с това, че сега има walkthrough-та. Ако през 1990 бях попаднал на тази игра без упътване, вероятно щях да я намразя до полуда.

Както се досещаш, в България The Immortal може да се намери само с късмет по форуми и битаци. В eBay в момента на писане на ревюто има оферти от 9.29 до 17.99 паунда (21-40 лв), вкл. пощенските разходи. Нашето копие е оттам и струваше 4.99 паунда (11 лв), но пък е само касета без кутийка или книжка. По принцип това не е кой знае каква липса, но едно упътване в този случай би ми спестило ровенето за контроли: за разлика от други игра за конзолата за тази няма как да ги видиш вътре в играта освен с налучкване.

Важно! Всички цени и данни за наличност са актуални към момента на писане на ревюто. Гейминатора не носи отговорност за промени: те са си работа на магазините. Възможно е посочените игри да се предлагат на тези или други цени и в други online или offline магазини.