Разнообразието от багри и размери превърна Петунията в едно от най-предпочитаното растение за лехи, а стелещите се видове масово се използват за озеленяване на сандъчета и висящи кошници. Наименованието Петуния произхожда от бразилското име на тютюна – Петун. Родът е съставен от многогодишни тревисти видове и полухрасти, обитаващи южна Бразилия и Аржентина. Естествените видове вече не се използват, а култиварите са обединени под следното наименование – Петуния – Хибриди.
1.Група – Петунии с дребни цветове – с диаметър до 8 см, обилен цъфтеж а/ подгрупа Пендула – с падащи стъбла б/ подгрупа Петунии – с изправени стъбла в/ подгрупа Нана – миниатюрни петунии 2.Група – Петунии с едри цветове – с диаметър над 8 см. а/ подгрупа Грандифлора б/ подгрупа Грандифлора Нана 6/ подгрупа Фибриата г/ подгрупа фибриата Нана д/ подгрупа Супербиссима е/ подгрупа Супербиссима Нана 3.Група – Петунии с кичести цветове
За разсаждане в лехи се използват петуниите от първата група . Височината им е 15-45 см, цветовете – 5 см в диаметър, се появяват през юни – септември. Цветовете са доста дребни, но са многобройни и издържат на дъжд повече от по-едрите. Петуниите от тази група с най-едри цветове се наричат флорибунда. Стъблата на някои от Петуниите – подгрупа Пендула, достигат дължина 60 см. Петуниите от втората група са с по-големи цветове, но не така многобройни, а и растенията като цяло не са компактни. Кичестите Петунии са с подобни на карамфили цветове, но не са много устойчиви. Почти всички съвременни сортове петунии са първо поколение хибриди с обикновени или кичести цветове, с гладки или къдрави краища на венчелистчетата. Може да са в една, две или много багри, с венчелистчета като на карамфила и т.н.
Петуниите се чувстват най-добре на горещо и сухо. Имат слабо разклонена коренова система. Младите растения образуват розетка от листа. Цветовете са единични. Всеки цвят има малка зелена чашка и сраснали се венчелистчета в дълга тръбица, разширена в горната си част във вид на широка фунийка. Цъфтят непрекъснато от май до падане на слана. При различните култивари височината варира от 20 до 90 см. Багрите са много разнообразни – бяла, розова, червена, виолетова, синя. Липсват жълтата и оранжевата. Отглежданите културни форми са незимоустойчиви и затова се отглеждат като едногодишни в зелените площи. При чести засушавания долните листа изсъхват. Съчетанието от по-ниски температури, слабо осветление и голяма влажност се отразява пагубно на растенията. В топло и сравнително сухо лято петуниите цъфтят изобилно и продължително. Почвата трябва да бъде лека, но богата с хранителни вещества. Подходяща е почвена смеска, съставена от парникова почва, прегорял оборски тор, пясък, торф. Културните форми на Петунията се размножават чрез семена и стъблени ризници – за част от кичестите форми. Поради малките си размери семената трябва да се засяват почти на повърхността на субстрата със съвсем леко покриване или без покриване. Както дребноцветните, така и едроцветните са много подходящи за фасадно зацветяване на югоизточни, южни, югозападни и западни изложения. Култиварите с дълги и падащи стъбла са много ценни, понеже закриват стените на съдовете, в които са засадени.
