Сами избрахме заточениена поетичния си остров.Сълзи, каквото сме прочели,върху останките от моста.
Потъна празната гемия в един бермудски тъпоъгълник. Очите си от шепи пием през пушека на мокър въглен.
Все мъчим огън да разпалим, че да ни види самолетът. Ама в душичките ни кално е от многая на многа лета.
Ще съмнем светли робинзони, когато късно е за суша. Пробили дупката озонова и в пеперудите заслушани.
