Кога за последно сте правили мартеници?

29
Добави коментар
yurukov
yurukov

След четири дни е първи Март – Баба Марта. По традиция се носят и подаряват мартеници за здраве. Винаги улиците са пълни с продавачи на мартеници от всякакъв вид, размер и дори цвят. Има много красиви, но и някой неприятно кичозни. Подаряването на мартеници се е превърнало в поредното задължение на поредния празник. Нещо като Коледа.

Спомняте ли си как правехме мартеници в детската градина? Аз да. През последните три Баби Марти нещата се стекоха така, че нямах мартеници за раздаване. Затова започнах да си правя сам. За целта трябва прежда, която може да се намери на много места за по няколко лева/евро/долара. Следвайте къде отиват бабите да си купуват ръкоделия и вие след тях.

Рецептата е следната – две нишки с еднаква дължина се вързват в единият край. После всяка се усуква и като се пуснат, мартеницата е готова. Проблемът ми беше, че обикновено се навиват на ръка, а аз имам доста познати и ми трябваха промишлени количества. За целта използвах дрелка (бормашина). Закрепяте конеца и пускате машината. Може да използвате и миксер или пасатор – въобще всичко, което се върти. По-миналата година използвах една от онези електрически бъркалки за капучино. Така може да правите мартеници по два-три метра и после да ги нарязвате на малки части.

Важно е да се отбележи, че самите конци се състоят от две части, които са усукани. Затова трябва вие да ги усуквате в същата посока, за да не се разплетат. Освен това не е хубаво да ги изпускате след като ги усучете, за да не се получи плетеницата като с моя бял конец. След като и двете са усукани, трябва да ги пуснете заедно един до друг и да ги оставите да се развъртят. Те сами ще се оплетат. Дори и да стане мешаница – няма лошо – опънете единия край и пак го пуснете. В крайна сметка като всичко е готово и няма възли, вържете и свободния край.

Вече имате 2 метрова мартеница. За да получите малки за вързване на ръка, премерете 20 см. и направете възел. След още 3 сантиметра – нов възел и повторете докато свърши мартеницата. След това срежете между късите възли и ще получите между 6 и 10 мартеници. Като изпробвате веднъж, ще откриете колко е лесно и бързо. На мен ми отне точно 20 мин. да направя 30 мартеници. Това някак убива довода, че нямате време за такива глупости. На мен ми е много по приятно да подарявам нещо, което съм го направил с ръцете си, пък макар и по-семпло. От магазина може да купите много по-красиви, но няма да са толкова специални. Ако имате малки деца, мисля че това би била добра традиция в семейството.

По-сложни мартеници може да направите като увиете поне 30 ката конец около книга, вържете здраво единия край и отрежете и подравните другия. После може да добавите различни украси или да си направите Пижо и Пенда. Тези две мартеници ги направих снощи. Голямата е за пред вратата, а другата още не знам. Малко са рошави, но на мен ми харесват.

Впрочем, миналата година по това време дадох предложение на Skype да сложат лице за чат във формата на мартеница. Така може да си подаряваме когато сме далеч един от друг. Сега ми хрумна, че ако от българският офис на Google искат да компенсират за онази неразбория от последните дни, ще е добре да сложат мартеница на лого си в българската версия на сайта. Надали обаче.

Накрая искам да ви оставя с мисълта, че малките неща радват най-много. Дори и тези, на които подарявате, да не знаят, че вие сами се направили мартениците, за вас пак ще остане удоволствието, че сте свършили нещо с ръцете си. Все говорим как консуматорството убива празниците, а комуникациите – връзката между хората. Днес ви показах една малка стъпка в обратната посока.

[tags]мартеници, направа, рецепта, бързо, лесно, подарък, баба марта, първи март, google, skype[/tags]

Тази статия е публикувана на 26 февруари 2008, има 649 думи
и е в следните категории: България, Идеи, Събития. Защитена е с лиценз CC BY-SA.
Можеш да следиш коментарите по статията чрез този RSS 2.0 абонамент.

Можеш да оставиш коментар, или trackback към твоя сайт.