Да си съветник на българския държавен глава е опасно за живота. Срещу двама съветници на Първанов бяха извършени атентати. Емил Кюлев вече не е между живите, Манол Велев е абсолютно инвалидизиран. Така се уреждат сметки само в подземния свят. Свързан ли е с него президентът? Доказателства за това могат да дадат само „заинтересованите лица“, а над тях тегне законът на омертата. Но познавайки политическата и икономическа действителност в България след падането на комунизма, е трудно да се предположи, че за 15 години скромен следовател може да се сдобие с пет банки, черноморски курорт и чифлик край Мелник, без политически протекции и контакти с подземния свят. Толкова за мъртвите.
Опасни връзки
Немалка част от бизнес-интересите на втория президентски съветник – жертва на атентат, също са на ръба на закона. Изпадналият в кома след изстрел в тила Манол Велев е съдружник с Васил Божков-Черепа, с Големия Маргин, с депутата от БНС и основател на “Първа частна милиция” Румен Ангелов, във фирмата им „Интер- Пул“, бивша „Евро-Пул“, чийто съосновател Рали Пенков бе взривен през лятото на 2005 г. заедно със съпругата и двегодишното си дете. Чрез своята фирма „Корект Транс“ президентският съветник управляваше столичния хотел „Плиска“ заедно с казиното. През лятото на 2006 г. дружеството „Бизнес център Изгрев“ – част от варненската групировка ТИМ, ги купи на търг в пакет с административната сграда на авиокомпанията до летището, движимото имущество и вземанията на дружеството. Носи се упорит слух, че съпругата на Велев – Весела Лечева, министър на младежта и спорта, е получила „предложение, на което не може да откаже“, да продаде казината „Сезам“ в София на хора на варненската групировка. Два месеца след неуспешния опит за убийство на Велев в търговския му комплекс „Илиенци-2” избухна пожар и унищожи стока за милиони. През Илиенци минава преобладаващата част от контрабандата в страната. Първанов подбира и министри, както избира съветниците си. През 2005 г. от втори опит и с мощната подкрепа на ДПС, личното му протеже Сергей Станишев, който дотогава наричаше Доган „политически брокер”, оглави българското правителство. Станишев „вкара лисицата при кокошките”, давайки на ДПС министерствата с европари. Друго президентско протеже – Ивайло Калфин, стана външен министър. Публична тайна е, че Калфин първо се отчита на Първанов, а след това на Станишев.
Адютантите на Негово Превъзходителство
Президентът не само ревниво брани своите територии в областта на сигурността и външната политика, но и непрекъснато ги разширява. Що се отнася до посланиците, най-скандалното му назначение на Първанов е безспорно Никола Филчев, който след края на мандата си като главен прокурор стана посланик в Казахстан. По повод разследването, което предприе ръководената от Филчев прокуратура срещу журналисти от Би Би Си през 2004 г., бившият американски посланик Джеймс Пардю дословно заяви: “Случаят с Би Би Си е отражение на манталитет, който ни връща към най-тъмните дни на потисничеството през Студената война“. Година по-рано самият Филчев беше се похвалил в интервю за Кеворк Кеворкян, че „мафията досега не е казала лоша дума за мене“…
„Службите“ са другото любимо поле за кадруване на Първанов след дипломацията – може би защото по комунистическо време самият той е бил агент Гоце. Още преди през 2005 г. БСП да дойде на власт с мандата на ДПС, Първанов придоби контрол върху информационния масив на Националната разузнавателна служба (НРС). Той назначи за неин шеф полк. Кирчо Киров – човек с петнадесетгодишен стаж в Държавна сигурност и две школи на КГБ зад гърба си, чийто брат Володя Киров е член на Изпълнителното бюро на Софийската градска организация на БСП и на Висшия съвет на соцпартията. В средата на 2003 г. при скандала с разкриването на българската „къртица“ Инго Йохан Шифелхолц в германската служба за външно разузнаване БНД, германски политици директно заявиха, че имат негативно отношение към назначението на Киров. Всъщност това може би е било добра атестация в очите на Гоце… Чрез двата мандата на Никола Колев като началник на Генералния щаб Първанов придоби непосредствен контрол и върху оперативното ръководство на армията. Когато генералът по време на първия мандат на Първанов заяви: „Държавата е в разпад, министърът на отбраната живее в друг свят и армията трябва да е готова да се намеси”, президентът, който му е пряк началник, не само че не го порица и наказа, но и негласно го подкрепи. Сега Колев номинално е шеф на кабинета на Първанов, но всъщност „винаги е на разположение”. Ако се наложи, Първанов ще го номинира за служебен премиер.
Гарантирана безнаказаност
Ключово протеже на Първанов е и главният прокурор Борис Велчев – най-младият главен прокурор в историята на България. Той е внук на някогашния пощенски работник Борис Велчев, издигнал се до член на Политбюро и втори човек след Тодор Живков. През 1988 г. двадесет и шестгодишния Борис Велчев-младши, завършил година по-рано, вече е съветник в правния отдел на Министерския съвет. През 1993 г. регистрира „Юридическа агенция Георгиев и Велчев“ ООД заедно с Чавдар Георгиев, също доскорошен съветник на президента и настоящ заместник-министър на екологията. Двамата са управляващи съдружници до 2003 г. Впоследствие агенцията стана еднолична собственост на Златимир Орсов, близък приятел и юридически съветник на кмета на Сливен Лечков в сделки като тази за концесията на стадиона в този град. Чрез избрания без конкуренция главен прокурор Първанов контролира много политици с „чувствително поведение”. С още няколко ключови назначения Първанов практически овладя съдебната власт. Той назначи за конституционен съдия Евгени Танчев, чийто баща Петър Танчев е бил председател на казионното БЗНС и първи заместник на Тодор Живков в Държавния съвет по времето на комунизма. За член на Конституционния съд от президентската квота бе назначен и Димитър Токушев – бивш декан на Юридическия факултет, който през 1989 г. издава книгата “Народният съд 1944-1945”, в която оиправдава създаването на “ революционния орган“, аргументирайки се с действията на… Изпълнителния комитет на Уралския съвет на работническите, войнишките и селските депутати, единодушно постановил разстрела на руското императорско семейство Романови през 1918 г.. Изборът на Лазар Груев, също президентски съветник, за председател на Висшия касационен съд в края на миналата година – без конкуренция като Велчев, но и без нито един ден стаж като съдия, бе капак на нахалството на Първанов и неговите протежета. Чрез Борис Велчев Първанов има свой човек и в лицето на новия шеф на НСлС Бойко Найденов. Така и трите основни институции в съдебната система бяха оглавени от хора на президента. Като добавим, че и наскоро назначеният главен секретар на МВР Валентин Петров е сред най-близките протежета на Първанов, ситуацията става силно обезпокоителна. Дали ще наречем това „първанизация”, не е толкова важно. Може дори да навреди, ако анализът на политическото поведение на Първанов се оплете в терминологични абракадабри. Сигурно е обаче, че това което прави Първанов вече втори мандат, е далеч от политическите традиции на държавите, в чиито икономически и военни съюзи формално членуваме.
