Баенето е преди всичко говорене, което на някои може да звучи и като заклинание или молитва. Според народните схващания баенето е компетенция на жените – най-често онези, които са в извънфертилна възраст или вдовици. Всеки, който практикува баенето, използва твърдо установен текст, който се произнася обикновено тихо от посветена лице (баячка, врачка) с цел да прогони и умилостиви болестта.
Баенето е съпътствано и от определени магически действия, освен говоренето. Те се предават по наследство – обикновено преди смъртта си врачката просвещава своята дъщеря, внучка или сродница в баенето. Бае се на сол, брашно, перо, сребърна пара, метла, кръг, верига, въглен, червен конец, яйце, вода, огън, желязо.
Баенето е съобразен с фазите на луната – по време на пълнолуние, или съобразно слънчевия изгрев и залез. Мястото, на което се извършва това дейстние, обикновено е огнище, комин, синор, кръстопът, кладенец, мост. Бае се от три до девет пъти. Най-често в България се бае срещу страх при децата.
