Фьодор Емеляненко е един от съвременните гладиатори, които с всяка една среща смайват света, демонстрирайки своите умения. Много бойци по света се опитват да се докоснат до магията на това да победиш непобедимия. Емеляненко е човек с изключителна физика, уникални умения и нестихващо желание и мотивация за победа.
Фьодор започва да тренира в ранна детска възраст. В залата по джудо и самбо обаче той прави впечатление като състезател със сериозен талант. Доста упорито момче, но с не особено обнадеждаващи показатели. С времето обаче Емеляненко се запознава с бокса и кикбокса и след като излиза от армията започва своята бляскава кариера като състезател в смесените бойни изкуства. Оттогава досега руснакът има само победи и една единствена загуба от японеца Кошака, която идва след лекарска забрана поради дълбока аркада на представителя на Сборная.
Първият много голям мач на Фьодор е срещу соченият за фаворит бразилец Рикардо Арона. Той е експерт в граплинга, класически представител на школата на бразилското джу-джуцо и наистина поставя Емеляненко под сериозно напрежение, като според много специалисти печели този двубой. Мачът е доста равностоен, но в крайна сметката победата е записана на сметката на руснака. По нататък на колана на Фьодор увисват имената още на Хийт Херинг, Антонио Ногейра (когото побеждава 3 пъти), Кевин Ранделман, Мирко „Крокоп“ Филипович, Марк Колман, Хонг Ман Чой, Тим Силвия, Андрей Арловски и Бред Роджърс. Всеки следващ съперник на Емеляненко тръгва с идеята да спечели срещу него, като е убеден, че е разучил играта му до най-малки подробности, но попада в капана на руснака.
Много интересен е двубоят на Фьодор срещу Мирко „Крокоп“ Филипович, провел се на 28 август 2005 година. Хърватинът по това време е в най-добрата си форма и предизвиква публично Емеляненко като шампион в тежка категория на фалиралата по-късно верига „Прайд“. Мачът е именно за шампионският пояс на веригата, а Мирко предизвиква руснака и с това, че побеждава брат му Александър. Двубоят слага край на надеждите на Мирко за титла. Фьодор е безапелационен отново. Побеждава с 3:0 съдийски гласа.
Много шум се вдигна и около последните битки на Фьодор провели се през 2009 година. След като българинът Благой Иванов-Багата успя в началото на годината да свали руския император от върха на бойното самбо в родината на този спорт Русия, побеждавайки го с 8:5 точки, много бойци отново решиха, че могат да сторят същото, само, че в смесените бойни изкуства. В мачове от веригата „Страйкфорс“ Емеляненко победи последователно Андрей Арловски и Бред Роджърс, като и двамата поведоха на руснака в началото и после паднаха като покосени в следствие на нокаут. Роджърс дори бе толкова разярен, че искаше моментален реванш. Това разбира се нямаше как да се случи, но Роджърс поразсмя сериозно аудиторията на този спорт.
Много от бойците на възрастта, в която се намира Фьодор вече сериозно вървят към залеза си. Роденият през 1976 година руснак, обаче все още има много какво да даде на своите фенове. За разлика от повечето свои връстници Емеляненко изглежда все така горд, непримирим и … непобедим. Точно като потомък на император стоящ и гледащ спокойно обкръжаващата го среда, убеден, че няма какво да попречи на пътя му.
