Пламен Бочев: Комуна

40
Добави коментар

Моята малка голяма любовспъна се в дупка и падна.Още преди да бе казала “охх…”,някой я грабна.

И я понесе нанякъде гръмко – с третата скорост космическа. Слънчеви зайчета (бедните) мълком тичат ли тичат…

Моята малка голяма орбита хили се с крива усмивка. Смели дъждовни (и други) зомбита кихат ли кихат…

Аз ли къде съм? – На клонче се люшкам – стара, но златна маймуна. Слушкам и папкам, папкам и слушкам. Тук е комуна.