Две късни есенни глухарчета, почти оплешивели, изживявали последните си дни. Те били израснали от един и същи корен, но много се различавали. Едното угасвало горестно. Другото съчинявало песничка за пролетта. Така и двете увяхнали … После дошла пролетта. Появили се новите цветни пъпки. Една от тях, едва отворила се, запяла песничка. -Нима това си ти? – прошепнало от земята изсъхнало миналогодишно стебло. -Да, – кимнало цветчето – пролетта нареди да разцъфна наново, за да не пропадне песничката. Въздъхнало изсъхналото и тази въздишка била последното, което останало от него.
Източник
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от
Gloxy-Floxy
