Преди известно време ми се наложи да пребивавам едно денонощие в една частна клиника в Пловдив. Тогава описах впечатленията си тук: „Медлайн клиник” в Пловдив – европейска по вид и атмосфера болница, истински храм на здравето. Аз съм доста импулсивен и често се увличам. Мина известно време и в съзнанието ми се появи една мисъл, която все повече взе да ме гложди, а сега стигнах дотам, че вече всеки ден изпитвам страх от смъртта, смърт, която имам чувството, ще бъде причинена от грешка на лице от персонала на тази болница. Ще обясня какво имам предвид.
Аз, впрочем, казах на семейството си, че ако умра от инфаркт или инсулт в скоро време, да изискват да се направи аутопсия на трупа ми, в случай, че се открие, че „тромбът“, причинил моята смърт, е мехурче с въздух – което, имам чувството, неопитна медицинска сестра ми пусна в кръвта по време на пребиваването ми в клиниката – тогава да съдят клиниката до дупка, а пък ако успеят да спечелят делото, ето сега още правя завещание: половината от спечелените пари да бъдат отделени за издаването на списание ИДЕИ и за преиздаване на всичките ми книги. Сега ще обясня защо имам гадното чувство, че една хубавичка медицинска сестра, която, изглежда, е била назначена там главно заради хубостта си, поради неопитност успя да вкара, и то, струва ми се, неведнъж, въздух в кръвта ми, което, доколкото зная, е много опасно и неизбежно причинява смърт. Само дето не зная какво ли става сега в кръвоносната ми система, къде ли се намират в момента тия мехурчета, защо ли вече не съм умрял от запушване на кръвоносен съд – разбира се, не съм специалист, нищо не разбирам от тия неща, ала безпокойството ми точно по тази причина се увеличава всеки ден. Поради което и реших тази сутрин да пиша за тоя случай; особено ще съм благодарен ако тия редове текст бъдат прочетени от специалист, който да ми каже какво мисли, и възможно ли е да имаш мехурчета с въздух в кръвоносните съдове, и да живееш вече цял месец въпреки това; не трябваше ли да съм умрял вече, ако наистина опасението ми, че ми вкараха въздух в кръвта е вярно?!
А сега да обясня защо смятам, че изглежда наистина ми вкараха въздух във вените. Още като пристигнах в болницата ми взеха кръв, и сестрата още тогава доста се побори със спринцовките и с шишенцата, в които трябваше да изцеди известно количество от моята кръв (за изследвания); стана така, че бликна кръв, която изпоцапа ръката ми и бляскавите от чистота теракотни плочки, ала сестрата ме избърса; аз бях толкова впечатлен от блясъка в тази клиника, че изобщо не обърнах внимание на тия дребни гафчета.
Но проблемът дойде после, когато ме сложиха на леглото и кардиологът нареди да ме свържат със система, която да впръсква лекарство в кръвта ми; при това, за мое неудоволствие, апаратът беше настроен така, че впръсването да продължи цели 24 часа! Което означаваше да бъда вързан за апарата толкова много време, а за мен е истински кошмар да прекарам нощта, след като не мога да легна както ми се иска (заспивам само по корем), след като постоянно трябва да внимавам да не стане нещо с маркученцата и иглите, впити в ръката, във вените ми. Понеже много пъти съм бил в болница и съм изпитвал тия неприятни усещания, още тогава се чувствах като обречен, а ето че в един момент сестрата почна опитите си да ми сложи „източник“ до кръвта, казва се „абокат“. Понеже вените ми не са много здрави, знаех, че ще има проблеми с поставянето, ала се оказа, че проблемите й се оказаха прекалени.
Няма да описвам колко дълго се бори сестрата да сложи абоката; той освен че трябва да се забие във вените, трябва и да проработи, т.е. лекарството да потече в кръвта, а не под кожата и да издуе мястото, където е забита иглата. Както и да е, сложи ми абоката, и след това започна още по-сложната част: как да прикрепи накрайника на апарата (на маркученцето) за самия абокат. Оказа се, че тя била взела накрайник с по-голям размер, това се установи впоследствие, а докато се мъчеше да ги стикова, на няколко пъти кръвта ми бликваше така, че в един момент леглото ми заприлича на касапница: омацан с кръв беше и чаршафа, по плочките отново изтече доста кръв, много салфетки и памук, с които тя бършеше кръвта, бяха напоени също с кръв. Аз обаче стоически търпях, и то най-вече по съвсем човешки съображения, пък и щото сестрата беше, както казах, доста хубава, и не исках да се излагам, че съм капризен или страхлив. Накрая се разбра, че тоя накрайник няма как да бъде свързан, тя отиде да търси друг, и като го намери и се оказа, че той може и да стане, още тогава, докато тя чакаше да се напълни жилото с лекарство, ми мина през главата мисъл: а какво ще стане ако от това бързане в маркученцето остане някое мехурче и бъде натикано в кръвта ми? Даже си спомням, че особено внимавах да не стане нещо такова, дори й обърнах внимание, щото тя се беше доста паникьосала. Слава Богу, след около половин час всичко сякаш беше ОК, извикаха чистачката да измие от кръвта пода, сложиха чисти салфетки, за да не се вижда оцапания с кръв чаршаф, и аз започнах дългото си, сякаш безкрайно бдение до апарата, впръскващ лекарство в кръвта ми (имах тахикардия, бърз пулс, и лекарството трябваше да нормализира пулса на сърцето ми).
Да, обаче се оказа, че проблемите едва сега започват. Оказа се, че апаратът е настроен така, че когато впръскването по някакви причини спре, да почне да пиюка, да дава аларма, да свети; това през тази паметна нощ се случи не по-малко от 20-30 пъти (не съм ги броил, но бяха прекалено много). Оказваше се, че когато жилото на абоката се запуши и спре притока на лекарство в кръвта, апаратът почва да пищи, сестрата идва и почва да се чуди какво да прави. В един момент тя откри, че трябвало да „прочисти“, да „продуха“ това жилце, като за целта донасяше спринцовка с някакъв разтвор; тя си мислеше, че кръвта ми била много гъста (!), че се била „съсирвала“ (!) и това била причината да се запушва жилцето; по тази причина махаше тънкия маркуч на системата, слагаше спринцовката, наливаше от разтвора, за да промие и прочисти жилцето на абоката, и сякаш всичко потръгваше. Но след 5-10 минути апаратът почваше отново пронизително да пищи; процедурата се повтаря, както казах, цяла нощ, чак до сутринта, а и до 11 часа, в който час трябваше да бъда отвързан от системата.
Ето заради тази безумна поредица от промивания и преливания на разтвор със спринцовка съм почти сигурен, че сестрата няма начин да не е вкарала въздух в кръвоносната ми система, което, доколкото знам, е много опасно. Загадка за мен е само защо все още не съм умрял от запушване на кръвоносен съд с мехурче въздух. Но съвсем не е късно и това да стане, щото, ако има въздух в кръвта ми, доколкото разбирам, той няма как да излезе, и все някога ще предизвика смъртта ми. По тази причина и пиша тоя текст, като настоявам, ако умра, повтарям, от инфаркт или инсулт, да ми се направи внимателна патологоанатомична експертиза, да се провери с какво е бил запушен кръвоносния съд, ако се установи, че няма тромб, съсирек, а има мехурче въздух, тогава настоявам близките ми да съдят тази клиника за убиването ми по този толкова тъп начин.
Та в тия нощни бдения и процедури в един момент ръката ми се изду, наложи се да се сменя абоката върху другата ръка, забиха ми го отгоре на китката, дето е най-болезнено, само и само да потръгне, уж потръгна, а после пак започна да се запушва. Пак се отпочнаха „промивките“, сестрата почна да държи спринцовката си на шкафчето, нищо чудно капки от него да са изтичали, и след това тя да е натикала въздух в артериите ми. Даже на няколко пъти при тази манипулация се чуваше шипене, сякаш вкарва въздух, а не разтвор, на мен косата ми настръхна, но как човек да протестира в такова положение, как да се обади, след като все пак това е медицинско лице и би трябвало добре да разбира и да знае какво прави – и да внимава, разбира се.
А се виждаше с просто око, че сестрата е твърде объркана, аз се стараех да не засиля объркаността й – и по тази причина предпочетох да си мълча. И ето, сега съзнавам, че в тия манипулации е много вероятно да е станала зловеща грешка, която неминуемо да доведе до смъртта ми. А не ми се мре точно сега и по една такава глупава причина. Снощи чухте ли по новините колко хиляди хора у нас съдели болниците заради причинена смърт на свои близки?! Вероятността и на мен да ми се случи същото съвсем не е малка…
Пиша това, понеже вече психически съм в такова състояние, че всеки ден чакам смъртта си. Като ме свие сърцето, сядам и чакам да посрещна смъртта. Наскоро по този начин почина един колега и приятел; сутринта в един момент в кухнята се хванал за сърцето, поседнал на стола, промълвил „Аз май си отивам!“ – и за миг починал. Запушил се кръвоносен съд в сърцето му и то спряло. Масивен инфаркт. Казват, от въздух ставали най-масивните инфаркти, при които гарантирано умираш, и то без изобщо да се мъчиш. Мерси, не ща да умирам точно сега.
Това е. Чакам смъртта. Някъде в мен почти съм сигурен, че има плуващи в кръвта ми мехурчета, които е пуснала онази сестра, и в един момент неминуемо някое мехурче ще запуши кръвоносен съд на сърцето или на мозъка ми. Ще ми стане лошо и аз също ще умра като моя приятел г-н Станко Станев, бивш учител по математика и прекрасен човек. Аз вече писах колко много колеги починаха преждевременно в училището, където работя. Сега се питаме кой ли ще е следващият. Нищо чудно да съм аз. За утеха си представям как ще се срещна на оня свят с душата на г-н Станев (наскоро изминаха 40 дни от смъртта му), как той ще се усмихне, ще се ръкуваме и ще си поговорим и за политика, и за блога, и за философия.
Това ми е малката утеха, щото с възрастта човек почва да разбира, че повечето от най-добрите му приятели са се пренесли в другия свят. И затова смъртта не е толкова плашеща след като човек си представи, че има толкова много близки хора там, накъдето се е запътила душата на умрелия. Разбира се, в тяхната компания нищо чудно да не е толкова зле. Пък и аз специално като философ искам да си поприказвам с душата на Сократ, на Платон, на Кант и прочие; но има време за това, не ща да бързам занатам прекалено. Но защо да трябва сега да умирам спешно и то по толкова тъпа причина?!
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!
(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
