Малинчо – в Чикаго!
31.03.2010 г. Старт Чикаго
Колко лошо може е да е Чикаго, а ние сме тръгнали на хубаво място! Мокър мартенски сняг се сипе по стъклото и отчаяните ни чистачки са вече абсолютно задавени от него, светофарите зъзнат от студения вятър и мигат на парцали, „Октън“ е мокра като бургаски паламуд, а „Лий“ се изгуби някъде из бялата суматоха, не можем да я намерим. По едно време нагазваме да правим завой в една обширна плаза, гледаме и не вярваме на очите си: Малинчо!
Ама ние сме стигнали значи точно това, което търсим!
Влизаме в блестящ и чист като булчинско одеяние магазин, току-що появил се на Белия свят. Прочутият „Малинчо“, който от години храни юнашките глътки на хиляди българи по Америка с българско ядене, вече е и в Чикаго!
Новооткритият в Чикаго магазин на популярната фирма за хранителни продукти „Малинчо“, който се намира на 1475 Lee Str., Дес Плейнс.
Идва при нас късно, защото по Новия свят е още от 1997 година, но рано, защото всеки ден започва с утро и ние сме огладнели за добруджански суджук, български печени чушки, домашна лютеница „Хорце“, овче саламурено сирене, вита баница и вафли „Трепач“!
Минаваме като на парад край рафтовете, които буквално са натъпкани с вкусни спомени от българското ни детство и отдаваме чест на родните трапези, които, струва ни се, никога не са тичали да стигат Америка. Били са винаги с половин обиколка по-напред…
Бойният екип на новия български магазин в Чикаго е съставен само от млади и още по-млади момчета и момичета. Иванка Минева, Иван Цонев, Мартин Велев, Кети Манахова, Венцислава Тонева, Димитър Колев… Пръснал се е сред първите клиенти, които ахкат и изяждат с очи познатата и привлекателна стока. После си пълнят дисагите и забързано-замечтано побягват към къщи.
Екипът в Чикаго, заедно със своите босове Владо и Калин, дошли от Ню Джърси за откриването: (от ляво на дясно): Иванка Минева, Иван Цонев, Мартин Велев, Владимир Начев, Кети Манахова, Венцислава Тонева, Калин Пенчев, Димитър Колев.
Искаме да видим самия Малинчо. Виждаме двама. А още нищо не сме пили…
Ето го Малинчо! Той се състои от Владимир Начев и Калин Пенчев.
Не е халюцинация. Те наистина са двама. Калин Пенчев и Владимир Начев. Завършили заедно Висшия институт за народно стопанство – Варна. Икономисти. А „Малинчо“ идва като ехо от името на Калин – „Калинчо-Малинчо“. Владо го измисля, той прави и сайта на фирмата, благодарение на който по-късно се появява търговският феномен – българска фирма да продава сирене и други неща „по пощата“. Някои рекли, че името е несериозно за търговска фирма. Напротив. На нас ни се стори много сериозно попадение. „Малинчо“? Изведнъж те изпълва със симпатия. После – да не би да продават танкове и калашници? Продават вкусни работи, сред тях и сладко от рози и малини, локум с орехи, шоколади и печени лютиви чушки „Шипка“…
С тях двата на старта във фирмата са и още неколцина състуденти от ВИНС-а – Станка Сарафова, още и Димитър Колев, който заедно с Иван Цонев са мениджърите в чикагския магазин на Malincho Inc. Корпорацията е създадена през 2001 година в Ню Джърси. По-точно – в малкото курортно градче Egg Harbor Township, недалеч от Атлантик сити. До там стигат безработните млади интелектуалци, подгонени от безпътицата и криминала, притулили страната в последното десетилетие на миналия век.
– Още с идването в САЩ – казва Калин Пенчев, – ме изкушаваше мисълта – защо да не опитам с българското сирене? Това е наистина най-реномираният български хранителен продукт в САЩ. Но на тукашния пазар е представен главно от гръцки търговци, които го налагат с краткото „Фета чийз“, нещо към което би трябвало да се стремим и ние. Не към описателните имена от рода на „Оригинално българско бяло саламурене сирене в тенекиена опаковка …“ и т.н. Американският пазар изглежда бездънен, но в същото време той е препълнен със стоки и затова е изключително сложно да бъдеш забелязан и предпочетен на него. Арабите също внасят български стоки, но на тях им е безразлично дали ще продават лютеница или японска хлорела. Веднага хвърлят сиренето, ако тръгне хлорелата. Ние сме, които трябва внимателно да правим пътя на българските продукти. За това трябва опит и почти задължително да се мине през поучителни грешки. Типичен пример е моята първа „американска акция“. Събрахме пари от приятели и кредитни карти и ги заложихме на „един удар“. Докарахме контейнер с 13 тона сиране. Луда идея! Нищо не беше правилно. И цената не беше подходяща. Край нас имаше 200-300 българи. Всички си купиха по няколко буци и толкова. Американците и не поглеждеха. Тогава наех камион, качих няколко палета сирене и право във Вашингтон. Пред църквата. Неделя, след литургия. Направихме фурор. Нашите изкупиха всичко! И почнахме да разкарваме продукти по българските къщи. Вървеше, но и това не бе решение на въпроса. Много транспортни разходи, много физически усилия и доста рискове. Когато на някой магазин караш стоката, стопанинът му вижда, че си „на зор“ и започва да сваля от цената.
Разковничето било просто, но тези прости неща понякога идват най-трудно в ума ти. Пристигна един ден в нашата електронна поща писмо: „… пратете ми по „Ю Пи Ес“ тенекия сирене“.
Така се роди сайтът www.malincho.com. Владо го направи. Проблемът беше, че фирмата ни по онова време беше слабо позната, никой не искаше да ни плаща с кредитни карти. Тогава започнахме да пращаме поръчаното на доверие. Като стигне тенекията сирене – те ни пращат чека. Нашите хора ми се издигнаха в очите. Никой не ни излъга – да изяде сиренето и да не си плати. Държехме го в складово помещение под наем. Като получим поръчката – отивам, взимам исканите тенекии и ги пращам. Беше зима – студено, хладилник не трябва, разходите падат… Първата тенекия отиде при клиентка от Вашингтон, която си купува от нас и досега. Беше 20 октомври 2001 година. Сега на сайта имаме 20 000 клиенти. Въпреки грешките на старта, в едно бях прав – българското сирене е един благословен от Бога продукт! Затова и тук виждате какво голямо внимание му оказваме. Искаме магазинът в Чикаго да стане Храм на българаското сирене!
– Доволни ли сте от качеството, което получавате от България?
– Да, но има едно разминаване между теорията и практиката за това какво е качество. Американецът е свикнал да купува продукти с лабораторна чистота и точност. И предпочита такива, независимо от техния изкуствен произход. Чарът на българското сирене е, че никога не е едно и също. Има различен вкус и различна масленост. Овцете и кравите пасат по различни места, други ги хранят с различни смески, различно е млякото от различните сезони… Ние сме разглезени – постоянно може да попаднеш на изключително вкусно нещо! Впрочем така беше до време. Сега и в България ги хранят еднотипно, прави се конвейер, има количество… но го няма старото качество. Моето изискване е сиренето да е по стария БДС стандарт. Сега узрява за два дни, а трябва да зрее месец. Смея да твърдя, че нашето овче сирене е овче-овче! Отлична е лютеницата на хасковската фирма „Дерони“. Фурор прави българската замразена баница „Царица“…
– Някои от цените внасят приятен смут в душите на купувача – как ги правите тези цени?
– 80 процента от стоките в магазина внасяме директно от производителите. Няма посредници. Няма прекупвачи по веригата. Само трима сме: Мандрата – Малинчо – Клиентът. Това, което виждате не са само промоционални цени. Българското краве сирене е $2.75 за паунд и ще остане 2.75, овчето е $3.50 за паунд и ще остане 3.50. Така е защото (след 3 години чакане) имаме още и лиценз за сиренето и сме извън тежките мита. Минералната вода от литър и половина е долар и половина, но 6-те бутилки са само 6… При хубавата стока и хубавата цена клиентът се връща много пъти.
– Е, добре де, но Малинчо още не си е купил яхта и частен самолет…
– Ако цел са само парите – делото е обречено. Никой при нас не страда от алчност. Имунизирани сме срещу високомерие. Не се чувствам чорбаджия. Аз съм един от екипа. Както навремето с камиона във Вашингтон, така и сега – завивам ръкави и се включвам в играта. Нощем разгръщам тефтерите. Като тръгвах за Чикаго един американски колега ме предупреди: „Магазин в друг град? Ще те оберат!“ Не, няма да ме оберат. Първо – с нашите мениджъри се познаваме от стари години, второ – в компютърната ни система магазинът е като на длан – вижда се в колко часа и минути дори е купена поредната вафла „Боровец“ или пакетче балканска чубрица. Нашите хора са честни хора. Лошите хора не са много. Или поне аз не съм ги срещал. Ако мислиш лошо – лошо те среща. Моите мисли са винаги оптимистични.
– Усещаме един голям недостатък на магазина… Да не би Малинчо да е трезвеник, въздържател?
– В Ню Джърси има строго правило: там, където има вече магазини за алкохолни напитки, кафе и цигари – новодошлите не им правят конкуренция! В Чикаго не се спазва съвсем, но ние го правим. Дълго търсихме добро място. Намерихме изключително удобно и популярно разположение. И, естествено, тук са се настанили вече основните магазини. Сега ще помогнем на съседа да се снабди с най-добрите вина и ракии от България. С това и на нас си помагаме. Като дойде при него Иван за любимото си питие – ще мине да си купи и мезе от нашето. И обратното – ще вземе от нас храната, от съседа – пиенето, обслужването става комплексно. И още нещо. От България не може да се внасят месни продукти. Но имаме българските рецепти, внасяме българските подправки, а тук, при изключително коректни американски фирми, правим луканки, суджуци и много други видове месни продукти, които имат оригиналния вкус.
– Постарали сте се доста със шоколадите…
– В асортимента имаме около 2000 хранителни стоки. Половината от тях са български. Голяма част от другите са от Балканите, от Германия и другите европейски страни.
– Открихте магазина, завъртя се колелото, утре си тръгвате за Ню Джърси… Какво пожелавате на новите си клиенти и приятели в Чикаго?
– Добър апетит, естествено… Казано по-сериозно – добро здраве и добър живот в новата страна, където дойдохме.
– А на себе си? Какво бихте пожелали сам на себе си?
– Един ден да тръгна по Америка, без да продавам нищо, само да се срещам с нашите клиенти, които ни станаха и много добри приятели. Имаме ги от Ню Йорк до Сан Диего и от Сиатъл до Маями.
Тръгваме си. Но и ние виждаме наши познати. Край рафтовете. Румяна и Поли. Дошли са на разузнаване. Било е много успешно, казват: „Чудеса! Видяхме неща за ядене, които бяхме позабравили! Има всичко. Цените са фантастични. Вкусът – също!“
Вечерта писателката Лада Галина, която живее недалеч от Барак Обама и е преподавателка в тамошното Българско училище се обади:
– Малинчо дошъл и при вас? Да знаета само как хубаво ни храни във Вашингтон! И вас ще нахрани!
Ето че ставали и хубави неща по света!
Специални препоръки от екипа:
„Малинчо“ се настани в Чикаго, по-точно в Дес Плейнс, на минути разстояние от Българската Православна Църква „Света София“, 1475 Lee Str., и работи от 9 до 9! Като идете – опитайте веднага овчето и краве саламурено сирене, едро-смляната домашна лютеница „Хорце“, кашкавалите, търновските и добруджански суджуци и Филе „Елена“, натурална пъстърма и луканка, киселото зеле – всяка зелка е „персонално вакумирана“, хасковската печена чушка „Дерони“ и печени лютиви чушки или цял плик с перфектна българска туршия, Тракийски кори за баница и готова замразена баница „Царица“, чубрица, тиквени семки и шарена сол, цветен локум или с орехи, сладко от рози или вишни, сусамов тахън и много шоколад, сладкиши и специалитети от Европа и Америка.
Климент Величков
Материал на Старт Чикаго
