Слънцето вероятно беше изгряло преди час и половина. Никой не можеше да каже, поради норманата за Албиона облачност.“Предполагам купеста облачност, с превалявания на места. Минимални температури от 3 до 5 градуса на места.“ помисли си г-н Main с прецизността на Деси Muthafuckin Банова. „Передаем сведения из города Лондона об уравень реки Темз в сантиметра. Лондон – сан шанжман.“Беше се събудил преди малко и налапал лулата си, лъскаше персоналния си бастун. След 3 минути си обу гащите и реши да лъсне истинския бастун. Беше си пуснал модерната по това време лондонска рап група „Sherlok Homez and What,Son!“ и припяваше на фалцет.Вратата се отвори с трясък и вътре влезе личният му помощник г-н Chestnut.- Фор дъ лов ъф Год, г-н Chestnut. Защо е нужна цялата тази олелия? – поинтересува се г-н Main.- Ари уа! Наспа ли са? Уа?Помощникът на г-н Main не беше чист Лондончанин. Вероятно не беше чист британец въобще. Не беше чист… и по принцип.- Йес, индийд. Кажи сега, олд блоук, какво е толкова важно, че да прекъсне сутрешното ми лъскане?- Епа, имаме нов случай. – израдва се Chestnut, извади юсче ракия от пояса си, удари голяма глътка и обърса устата си с опакото на ръкава.“Това е толкова сър Артър Конан Дойл срещу Алеко Константинов“ помисли си за секунда г-н Main.- Ще бъдеш ли така добър да ме въведеш малко по-подробно?- Мигар не разбра? Свещенната какалашка липсва от неколцина месеца. Никой я не знае дека е. Епа ората кажуват да я потрсим, белким я врънем. – отговори Chestnut, отпи от юсчето и ръбна люта чушчица.- Интръстинг. Мисля, че е време да намерим тази свещенна какалашка, г-н Chestnut. – каза г-н Main и стана въодушевен от креслото си. Причерня му, защото стана прекалено бързо. От известно време липсваха случаи за разрешаване. – Да тръгваме!- Ей ся. – рече Chestnut, извади буркан свинска мас, бръкна вътре с шепа и намаза косата си. Така тя придоби невероятен блясък и отвратителна миризма едновременно. – Айдя.- Блъди хел, Chestnut. – измърмори г-н Main….Слязоха от каляската пред свещенният храм на какалашката, където хиляди поклонници скърбяха по изгубената реликва. Това беше най-тъжното нещо, което г-н Main беше виждал някога. А колко весело беше всичко преди…Хора облечени в черни плащеници бяха насядали пред храма и плачеха с всичка сила. Други проклинаха съдбата. Трети извършваха ритуални самоубийства. „Анархия“ помисли си Main и погледна златния си часовник, който наскоро беше взел „на заем“ от един бял заек.“Лайно“ помисли си Chestnut и избърса цървула си в близката тревица.Двамата детективи влязоха в огромната сграда. Интериора беше решен в нормалния за времето си готически стил с леки нотки на Рококо и селски обор. По стените висяха икони, а на насрещната стена беше опъната картина с внушаващи размери, изобразяваща двамата светци на тази частна религия, разпнати на кръстове в кралско синьо, а две бесни хрътки късаха от месата им и се хранеха. Твърде вероятно е да горим в ада за този колаж… Но поне ще бъдем там с майка ти… йес…Г-н Main и г-н Chestnut решиха първо да посетят и разпитат попа. Преминаха покрай стара жена, която, гола до кръста, се самобичуваше, плачеше и след всеки удар целуваше икона с лика на св. MoMoney. „Тъжно“ помисли си Main.“Ненки“ помисли си г-н Chestnut, намигна и и изпрати въздушна целувка.Попа седеше сам в малката си одая и ревеше неутешимо, заврял лице в шепите си.- Гуд дей, лендлорд! – поздрави г-н Main.- Мара! – поздрави г-н Chestnut.- Оооооооо черен деееееен!!! – продължи да плаче попа. – Тъмни днииии настанахааа, господаааа!!! Господ ни обърна гръъъъъъъб. Прибра си нашата какалашкаааааааа.Престъпно количество сополи се стичаха по цялата брада на попа. Той избърса лицето си и се опита да си придаде по-спокоен вид. Лицето му беше зачервено и подпухнало, все едно беше преживяло тежък мензис.“Оооо, Господи!!! Спаси това дете от вечните огньове на греха!!!Дай му да пие от свещенният сок на избавлението!!!- Кажете какво има, господа. – Искаме да ви зададем няколко куесчънс. Ако е пасъбъл, естествено. Във връзка с изчезналата реликва.- Думай, чадо.Г-н Chestnut извади смачкана хартия от джоба си и химикал иззад ухото си. Наплюмчи шумно химикала и зачака в нисък старт отговорите на попа.- Ол райти ден. Кога за последно видяхте святата какалашка? – запита г-н Main, напалвайки лулата си.- Преди неколцина месеца, чадо. После, изведнъж, изчезна от мястото, където я съхранявахме. Все едно се изпари. – Някой съмнителен да се е навъртал наоколо непосредствено преди изчезването и?- Чадо, това е религия, която почита кочан от царевица. Колко нормални и несъмнителни хора мислиш, че се навъртат тук?- Няма нужда от целия този сарказъм, попе.- Чшшшш, чиче! Ке ти напрайм главата… – изкрещя верният помощник на Мейн – г-н Chestnut и извади пищов-кремъклия от пояса си. Отне му 7 минути да го изчисти, напълни и зареди, след което го насочи към попа. – … буца лед!- Ноу нийд фор дис. – отклони пистолета г-н Мейн. – Имате ли нещо против да поогледаме ъраунд?- Нямам нищо против. – рече попа, като все още държеше ръцете си високо вдигнати….- Косъм! – каза г-н Мейн и вдигна нещо с пинсетите от земята. Извади лупа и я сложи пред едното си око. Това, принципно, беше крайно излишно, тъй като той разполагаше с чифт огромни очила, през които ако погледнеше право в слънцето щеше да се концентрира сноп светлина, способен да пробие дупка с радиус от 10см в главата му.Нещо такова, само че наобратно и през главата…Мястото около стойката на изчезналата реликва беше толкова празно, че единственото нещо, което присъстваше вътре беше липсата на доказателства. По тази причина г-н Мейн беше най-добрият детектив в света – можеше да намери косъм на всяко едно място. Историята говори за случай, в който Мейн намерил косъм на заподозрян в неизчистена бръснарница. Г-н Chestnut дотърча в свински тръс и дръпна косъма от пинсетите, след което го облиза, примляска и се загледа отвеяно нагоре.- Кучешки. – разсъди той и пак облиза косъма. – Интимен…- Никога няма да спрете да ме учудвате, г-н Chestnut. – отговори г-н Мейн и повърна малко в устата си.Chestnut отново облиза косъма.- Порода – златен кокер. Пол – мъжки. – Chestnut подаде косъма обратно на г-н Мейн.- Задръж го. – отклони г-н Мейн. – Настоявам.След кратък размисъл г-н Мейн заключи.- Само един човек в града има такава порода кучета, Chestnut. Това е Граф Блекмор. – Жа га разпиляами ли, уа? – зарадва се Chestnut и в момент на еуфория се изплю върху гъзовейката си.- Нямам идея какво казахте, г-н Chestnut, но мисля, че трябва да го посетим….- Давай! Давай! Има място! То ще се чуе! – подвикваше г-н Мейн на Chеstnut, докато втория даваше назад за да паркира каляската на едно доста тясно място. Бяха пристигнали пред сградата, в която живееше Граф Блекмор. Г-н Мейн отново напали лулата си, а Chestnut пусна малкото си прасенце-домашен любимец да побяга наоколо.- Стой тука, Анастасйе! – изкрещя му и добави под мустак. – Тойта мама…Г-н Мен почука на огромната дъбова, боядисана в черно врата. Цялата сграда беше огромна и черна. би изглеждала някак заплашително, но на фона на целият дъжд, всичката кал и г-н Chestnut, изглеждаше най-нормална 4-етажна готическа къща. Никой не отвори. Г-н Мейн бръкна в джоба си и извади връзка шперцове. – Оби, чекай. – прекъсна го Chestnut, наведе се и бръкна под изтривалката. – Фор крайстс сейк, Chestnut! – извайка се Мейн, след като забеляза как половината задник на Chestnut лъсна гол.- Смичат ми са потурките га клецам. Видя ли ми вадорицата, уа?- изхили се Chestnut, надигна се и подаде ключ на г-н Мейн. – Ей га, уа! – Сми..?!? Ок, няма значение! Добра работа г-н Chestnut. – Мейн взе ключа от ръцете му и отключи. …В къщата беше тъмно. Усещаше се влага, въздухът беше тежък и с миризма на кучешко. Г-н Мейн знаеше, че не са сами.- ЗНАЧИ ВСЕ ПАК РАЗКРИХТЕ МЕСТОПОЛОЖЕНИЕТО НА СВЕЩЕННАТА КАКАЛАШКА! – чу се басов глас от тъмното. Лампите светнаха. По средата на стаята, на голям черен трон седеше Графа. Но не Владо Ампов. Блекмор. В краката му лежаха две хрътки в бойна готовност (ако може така да се каже (май не може)). Луксозен трон от черна кост, инкрустирана с ИСТИНСКИ черепи, за вашата всекидневна. Само от IKEA!Първите 10 поръчали, получават и тази секси и изящна коса, за да сеят смърт през почивните си дни!!!- СЕДЯХ И ЧАКАХ НАЙ-СЕТНЕ ДА ДОЙДЕ ТОЗИ, КОЙТО РЕШИ ЗАГАДКАТА НА ИЗЧЕЗНАЛАТА КАКАЛАШКА!- Какалашката липсва от месеци. През цялото време ли седя на тъмно, чакайки някой да те открие? – попита Мейн.- … – В смисъл, малко е странно. Дори бих казал…- ТОВА НЕ Е ТВОЯ РАБОТА! – изкрещя Блекмор и насъска кучетата срещу детективите.Двете хрътки скочиха и се спуснаха към Мейн и Chestnut. Г-н Мейн започна да рови из джобовете си за да извади личното оръжие. Извади йо-йо, близалка, колянов вал, шведска помпичка за пенис, винтоверт, щрайхмус, кутия кафяв байц, връзка банани, новото по-малко Космо, брокат, но пистолет нямаше. Докато разсъждаваше спрямо всичките боклуци в джобовете си, г-н Chestnut започна да издава нечленоразделни гърлени звуци, да отделя слюнка и да се зачервява като домат. – Брррррррруууаааа, вашто мами да… Кучетата се спряха на място и загледаха изплашени.Chstnut събу левия си цървул и го заметна по едното куче. То побягна изплашено. Второто помириса цървула и тутакси припадна, а месото му се отдели от костите и се изпари, а самите кости станаха на пепел, който вятъра издуха. За секунди…- Каква невероятна идея, г-н Chestnut! И каква невероятна липса на елементарна хигиена същевременно! – опули се г-н Мейн.Chestnut не отговори, а взирайки се дълбоко в Блекмор, събу и другия си цървул. Блекмор преглътна тежко……- Още един решен случай, г-н Chestnut! Само едно не ми е ясно. – започна да обобщава г-н Мейн, докато обикаляше и пушеше в личното си имение.- Какой то, уа? – запита Chestnut- За какво му е била нужна на Блекмор дъ блъди какалашка? – загледа се през прозореца Мейн, с мъчително чувство изписано на лицето.Г-н Chestnut бръкна в пояса си и извади свещенната какалашка. Мейн се опули насреща му.- Уай, това е доста безотговорно от ваша страна, г-н Chestnut! Но все пак – така може да разберем мотива на Блекмор! браво, г-н Chestnut, браво! Моля, инспектирайте и кажете с каква цел е била нужна какалашката на Блекмор.Г-н Chestnut облиза свещенната какалашка:- Удоволствия. – облиза я отново. – Анални.Г-н Мейн повърна….We’re back, bitches…
