Добронамереният душеприказчик на звездите Коко Паносиан разговаря в поредното издание на предаването „Абсолютно“ с един твърде любопитен изпълнител.
Може би не толкова познат в национален план, но обичам от публиката в Шумен. В 10-я град той е известен не само с таланта си, а и с голямото си сърце – Роберт Чапликов!
Коко Паносиан: Здравей, Роберт! Познавам те отдавна, ти си мой приятел и знам, че си много търсещ в нещата, които правиш. Освен, че имаш талант, ти влагаш и много, много труд, развиваш се в различни посоки.
Роберт Чапликов: Така е, много хора, които имат талант, смятат, че това е достатъчно. А всъщност, те очаква и много, много работа. Трябва да се учи непрекъснато. Дори една обикновена естрадна песен да изпееш, трябва много труд. Да я намериш, по текст, музика, интонация, да предадеш настроението, което изразява песента. Спомням си, че когато ходих на едно задгранично турне с операта „Лойн грийн” цялата ми стая беше облепена с текстове. Тя е дълга в оригинал, а освен това е и на немски. Всичко това трябваше да се научи.
Коко Паносиан: Пееш в различни стилове. От евъргрийните на Том Джонс или Хулио Иглесиас през оперетата и операта. Но кое предпочиташ вътрешно?
Роберт Чапликов: Зависи, но като че ли за момента предпочитам повече забавния жанр – евъргрийните и шлагерните песни. По обективни причини, хората не могат много да ходят на опера и оперета, спират ги разстояния, цени на билети, ангажирани са с проблеми. Харесвам евъргрийните защото са много мелодични, имат страхотни текстове и музика. Имам си любима песен на Иглесиас – „Целуни ме”. Тя има невероятен текст и винаги когато я пея, се разчувствам много и се просълзявам.
Коко Паносиан: Доста хора се занимават с музика, но в крайна сметка приемат нещо друго за професия, ти как смяташ, пеенето перспективна професия ли е?
Роберт Чапликов: Така е, много хора смятат, че музикант къща не храни. Но има много хора с други професии, които в крайна сметка избират музиката за професия. Лично аз имам приятели, които са завършили други неща – инженерство, гинекология и други. Нека родителите не спират децата си, ако искат да станат певци. По-добре е да правиш нещата, които харесваш, а не това което не ти е по сърце.
Коко Паносиан: Ти искал ли си да работиш нещо друго?
Роберт Чапликов: Да, аз исках да стана лекар. Лекарската професия е била винаги престижна и високо хуманна, но по времето на комунизма, за да влезеш медицина, освен здраво учене, трябваше да има някой ятак в рода ти, комунист или голямо ходатайстване. Аз нямах такива връзки и така си останах само с добри медицински познания (смее се).
Коко Паносиан: Каква музика никога не би пял?
Роберт Чапликов: Не бих пял чалга. По този въпрос съм категоричен, дори ако стоя пред алтернативата- или пея чалга или ровя по кофите… Дори на въпроси на мои познати дали не бих пропял чалга, съм отговарял доста рязко. Няма шега по този въпрос и не ми се иска да ми го задават защото се дразня.
Коко Паносиан: Би ли имал желание да направиш дует с някой певица?
Роберт Чапликов: Да, защо не? Бих направил дует с Мая Нешкова защото сме приятели и се познаваме много добре. С мъжа й Кирил Икономов също. Та с нея бих направил дует с удоволствие.
Коко Паносиан: Какво би посъветвал младите хора, които сега се захващат с тази професия?
Роберт Чапликов: Ако са решили да се занимават с музика, да не прибързват с нищо, а най-вече със славата. Нека първо поработят здраво, а после всичко ще си дойде на мястото, ако хората те обичат ще станеш известен.
Коко Паносиан: Какви участия имаш сега ?
Роберт Чапликов: Освен участията ми с формацията „Малка серенада” имам и лични участия. Пея и благотворително. Пея и за приятели, ей така, без повод и без хонорар. Пея защото за мен е удоволствие да пея и да веселя хората. Така аз самият съм щастлив.
Коко Паносиан: Аз ти желая здраве още дълги години да пееш с удоволствие и да бъдеш щастлив. Ти искаш ли да поздравиш някого, да пожелаеш нещо на някого?
Роберт Чапликов: Искам да поздравя всички слушатели на „Форте“ радио и всички шуменци. Да са здрави, да имат повече кураж да правят нещата, които обичат и да преминат успешно през поредната криза за България с достойнство и вяра.
За fortisimo.eu интервюто адаптира Нели Русева
