Web, SEO, IT блог

11
Добави коментар
littleclown
littleclown

Бизнесът е нещо странно. Сложно е – пари, партньорства, риск, идеи, провали. Българският бизнес е нещо друго – той просто си мирише. Особено дребния бизнес. Дребният български бизнесмен обикновено е със средно образование, винаги на червено, нищо не му върви, пие много, радва се когато закрепи положението и това му е цел No.1. Странно. Питайте който искате, но идеята на бизнеса е положението да се променя – да не стои на едно място, да ходи нагоре-надолу, да влагаш, получаваш, губиш, решаваш – коя от тези думи звучи толкова статично, колкото изразът „български бизнес“.

Българският бизнесмен вече е доволен само от факта че е такъв – още преди да дойде идеята, се регистрира фирма – че какво е бизнес, ако нямаш фирма нали така? Но идеята обикновено е кафене, магазин за хранителни стоки, електроматериали, дрехи, части за автомобили, закусвалня, домашни потреби, фризьорски салон, книжарница, плод-зеленчук, бутка за вестници или ядки, търговия с тухли. За тези, които още нямат идея – последните вършат работа. Винаги. Така, ще закрепите положението, че ще се чудите от къде ви е дошло.

Паралелно с това хората дори и в столицата след 6 часа имат 3 алтернативи – кафе, кръчма и кино. Да така е – 2 милиона души ежедневно кръстосват улиците на голяма София и се чудят къде да си дадат парите, но никой не им предлага нещо различно от хляб и зрелища – колко хляб и зрелища може да понесе модерният българин?  И ето ви аномалия – 3D киното в мола успя да сложи цена от 9 лева за билет и когато българският съпруг реши да се изхвърли и да направи нещо различно тази вечер…. ами той води жена си и детето си на 3D кино. Само за билети и пуканки дава точно толкова колко е изкарал през деня (ако ви се струва преувеличено: 9х3 за билети + 3х3 за пуканки = 36 лева. 36 по 20 работни дни = 720лв чиста заплата – доста повече от средната за страната, че дори и за София). Куул. Съшия тоя българин, предължава да си мисли, че клек-шоп е най-добрия бизнес на света и защото всеки пуши цигари винаги ще има пари да закара родата на 3D кино. Да ви имам идеалите мама му стара.

По дефиниция българският бизнесмен разбира от всичко. Наясно е с рекламните похвати, като например да напише с гигантски букви „ОТПУШВА КАНАЛИ“, или да сложи гол женски задник на реклама за ауспуси. Наясно е с маркетинга – промоциите са му в кръвта, точно както сезонните намаления и ТОТАЛНИТЕ разпродажби. Разбира от компютри – нали той накара секретарката да сложи скрин севър, че няма пари за втори монитор. А за себе си сложи флекс тайп, че българските букви иначе са разместени (егати и компютрите ако не могат сами да наместят едни букви!). Разбира от работа с персонал – че той сам се сети всички при него да започват с 2 месеца пробен период на 2/3 заплата. Естествено 2-та месеца са чисто условни, защото има право да пробва до когато си иска – който не е доволен да си ходи. Гладни винаги има. 

И ето идва ключов момент за българския бизнес – дребния бизнесмен, разбра, че има Интернет. Някой даже му каза, че да имаш сайт си е далавера. Замисли се дребния бизнесмен, дали наистина ако някой, който търси тухли в Интернет не е добра идея да намери точно неговия сайт. Но нее.. кой ти търси тухли в Интернет. Докато той си мисли това, неговата секретарка ежедневно търси в Интернет, производители на арматура, пирони, коминни тела, вносители на кранове, втора употреба, кофражисти, но бизнесменът не може и дори да предположи, че някой би могъл да търси тухли!

Добре, но идва време в което както е ясно, че ако си бизнесмен, както трябва да имаш визитки, по същия начин трябва да имаш сайт. А и изведнъж българският бизнесмен вече разбира и от Интернет – чатове, пощи, порно – изобщо роден е и за тая работа. Е хубу де – отделя 200 лева за сайт (че колко повече може да струва нещо, което дори не съществува, а го има само на картнинка на компютера). Идват 2 калъфа, обясняват му набързо за това какъв сайт ще получи, дава им 200 лева и те… ами правят сайт. Това че прилича на Word документ, какво го бърка българският бизнесмен, нали има телефон за контакти. Че няма информация за услугите му също не е проблем – да звъннат и да питат. Да де ама като звъннят, може да са конкурентна фирма и да правят проучване, затова бизнесменът е инструктирал секретарката си да не дава информация по телефона – който толкова иска да си купи тухли от него, да дойде и да пита лично – е го къде е Люлин. И така българският бизнесмен стой в люлинския си офис и го е яд че е дал цели 200 лева за сайт, пък никой не го намира в Интернета.

Идват други два калъфа и предлагат бизнес решение за 400 лева – ама както си трябва с каталог със всичко, па и шарено. Даже часовник на сайта обещаха да сложат. На българският бизнесмен обаче му хрумва идея – ще даде 200 лева сега, а като направят сайта, ще бави втората част от парите докато не се откажат. Че как така предишните правеха за 200 та тия сега 400 ще искат. Сайта си е сайт. Хубав сайт стана. А и калъфите освен да го напсуват затова, че не им плати друго не се сетиха. Всъщност честно казано малко ги е страх – все пак с бизнесмен си имат работа. Ако махнат сайта ще им прати мутри и ще ги набие.

И сега как мама му стара да отида при същия тоя тъп псевдобизнесмен и да му обясня какво е оптимизация??? Колко време и нерви, ще отнеме, да разбере, защо след като плати, няма да получи нищо за ядене, за пиене или за ебане?? Даже и на картинка няма да види, това, за което е платил, а той обича картинки! 

За един месец си позволявам втори апел към всички в бранша: Не позволявайте да не плащат! Освен, че така се прецаквате с пари, прецаквате и тези след вас, защото тъпия бизнесмен определено лесно свиква да не плаща. Пишете договори, в които ясно е опомената крайна дата за плащане и какво би се случило ако някой се опита да не ви даде пари. Не се оставяйте друг да казва какво е хубав сайт – вие сте специалистите, те не са. Ако са – да си правят сайт сами. Ние работим с клиенти, не с разбирачи. Могат да имат изисквания единствено в рамките на вашия стил и начин на работа – нали затова са видели портфолио.

Честно казано достатъчно дълго време съм бил от калъфите… а толкова искам да стана бизнесмен :).