Американско цвете цери болни по цял свят
Родината на ехинацеята е Северна Америка, където тя расте предимно в югоизточните щати. Това растение е описано първо от Карл Линей през 1753 г. под името Рудбекия и е поставено в род Рудбекия. По-късно друг ботаник е отделил от този род рода Ехинацея. Името му в превод от гръцки означава бодлив. Индианците използвали това растение за лечението на много болести. Корените на ехинацеята винаги са се смятали за добро средство за възстановяване при ухапване от змия.
С ехинацея те са лекували още язва и простуда. През 20 век в много страни е изучавано действието на това растение. Днес е добре доказано, че то повишава защитните сили на организма. Има също така антиалергично, антибактериално и противовирусно действие. Използва се не само надземната част, но и корените. Сокът от свежите съцветия спомага за бързото зарастване на рани. Ехинацеята е топлолюбиво растение. Тя расте добре на богати почви, които са дренирани, достатъчно влажни и дълбоко обработени. Не вирее на лека песъчлива земя. Размножава се със семена и вегетативно.
