Шени са, горо, шени са,шени са, Малеш планина,шо са се с кърви поила,с юнашки тяла хранила!Низ доле иде Делчо войвода,низ Струмишко поле широко,със пет-шестнайсе момчета. Първа йе пушка пукнала,йодари Делчо войвода. Падна си Делчо на мястои на дружина говори:— Дружино, вярна, сговорна,кога през Кукуш минете,майка ще си ва посрещне,милно ще си ва попита:„Дружино, вярна, сговорна, къде йе Делчо войвода?”Право да си хи кажите! Кога през Кукуш минаха,майка му ги е срещнала,жално си ги погледнала, милно си ги попитала:— Дружино, вярна, сговорна,нящо ще си ви попитам,право да си ми кажите: къде йе Делчо войвода?— Бабо льо, бабо старичка,като на питаш, да кажем:Делчо го, бабо, оженихмеза една мома църноземка. Църна му земя постелихме,бял камен му възглаве кладохме,пак го със земя покрихме.Източник: Сборник за народни умотворения
