Кандилка
Пролетен ден. Слънцето разлива животворните си лъчи. Из въздуха се носят радостни птичи трели. Но ето, че на ясносиньото небе се появяват облаци, изведнъж притъмнява, вятърът се засилва. В далечината проехтява гръмотевица. Плисва порой. Разразява се буря. Щом дъждът стихне, вятърът престане да извива тополите със скърцане и небето се проясни, слънцето се усмихва и заблестяват бисерните капки по измитите цветя и треви.
Едно красиво цвете се полюшва, събрало във венчелистчетата си сълзите на облаците, а по листата му сияят капчици вода. Това е Кандилката. Ботаниците са й дали латинското наименование Аквилегия (“събираща водата”), но според някои автори името идва от “аquila”, което значи орел – заради завитите шипове на цветовете, напомнящи ноктите на хищната птица. За българския градинар цветовете напомнят кошнички, които се полюшват (кандилкат) от вятъра. Оттук са дошли и народните наименования на прелестното цвете – кандилка, кошничка.
Видове и декоративни форми
Родът обхваща около 120 вида, разпространени в умерените области на Северното полукълбо – Европа, Азия, Северна Америка. У нас по поляни и гористи местности в Стара планина и Родопите може да срещнете два вида – Обикновена кандилка (Aquilegia vulgaris) и Жълта кандилка (A. aurea), които са вписани в Червената книга на България като редки видове.
Интересна е морфологията на тези цветя. Представляват многогодишни тревисти растения с добре развита коренова система. При 7-годишни екземпляри дълбочината на корена достига 60 см, а диаметърът надхвърля 70 см. Образуват т.нар. стъблокорен, който носи възобновителните пъпки. От тях се развиват леторастите през следващата година. Красива е листната маса от няколко кратно наделени листа, често със синкав восъчен налеп. Запазват декоративността си до късна есен. Стъблата са изправени, разперени с максимална височина до 100 см. Цветовете са групирани в рехава метлица. Те са сравнително едри, прости или кичести в разнообразни багри. Веднага ще ги познаете по оригиналното им устройство: чашелистчетата са елипсовидни и ярко оцветени, а венчелистчетата са с широко закръглена връхна част, която се свива във фуния и образува характерната шпора. Тя се провира назад между две чашелистчета. По характер и дължина на шпорите кандилките се делят на групи:
с къси, завити към върха шпори – такива са европейските видове: обикновена (A. vulgaris), алпийска (A. alpine), жлезиста (A. glandulosa), прелестна (A. formosa) и ейнселеанска кандилка (A. einseleana)
с дълги и прави шпори са американските видове: синя (A. coerulea), канадска (А. canadensis), калифорнийска (A. californica), златиста (A. chrysantha) и скинерска кандилка (A. skinneri).
без шпори са видовете от Китай и Япония.
Американските кандилки, освен с дългите си шпори, се открояват и с ярката окраска на цветовете в златисти, оранжеви и червени тонове. За европейските и азиатските видове са характерни белите, сините, виолетови и розови цветове. Селекционерите са създали култивари, които се различават по височина по времето на цъфтеж – от 40 до 100 см; по багри – бяла, розова, виолетова, жълта, синя; еднобагрени, пъстри или двубагрени; по степен на кичестост – прости (празни) или кичести (пълни). При някои видове цветовете са изправени или полуизправени и това позволява да се виждат добре. Съществува и хибрид, при който цветовете са без шпори и приличат на звезди.
Отглеждане
Кандилките не изискват много грижи и затова са търсени за зацветяването на домашни градини и паркове. Достатъчно е да ги посадите на подходящо място – влажно и полусенчесто, и да обезпечите необходимото количество вода. За голяма част от видовете не е проблем да виреят и на пълно слънце или сянка. Към почвата не са взискателни, но растат добре на леки, рохкави почви с добавки от компост и добре угнил оборски тор. Поливайте ги редовно и обилно, особено ако се намират в по-сухо кътче на градината. След прецъфтяване (ако няма да събирате семена) изрежете стъблата до приосновните листа – така растението ще има по-добър естетически вид. Кандилките не са дълговечни. На шестата година връхната част на стъблокорена вече се показва над земята, средата му започва да гние и възобновителните пъпки се формират по периферията. Те обикновено са слаби и развиват дребни розетки от листа, като цялото растение се изражда. Време е да го замените с младо, жизнено и силно.
Размножаване
Най-лесният начин за размножаване е от семена. Те се образуват в големи количества и са дребни, черни и лъскави. В един грам се съдържат до хиляда семенца. Смесете ги с пясък и ги засейте на открито в градината непосредствено след събирането им през есента. Когато се появят първите им същински листа, пикирайте през 30 см. Младите растения зацъфтяват на втората година и достигат пълно развитие на третата. Можете да ги оставите и да се самозасяват. Новополучените цветя са най-разнообразни, поради кръстосаното опрашване, и рядко копират напълно качествата на оригиналните майчини растения.
Вегетативното размножаване се практикува рядко. Разделяне на растението се прилага само в краен случай, тъй като кандилките не понасят нараняване на корена и пресаждане. За сортовите аквилегии се препоръчва вкореняване на стъблени резници, взети от новите зелени клончета. Този начин на размножаване гарантира поколение с идентични на базовото растение декоративни качества.
Използване
Внесете кандилки в градината си. Богатството от багри на цветовете, жизнената и трайна листна маса и невзискателността им ги правят ценни обитатели на добре озеленения двор. Посадете ги в групи покрай алеите. Оригиналното устройство на цветовете и интересното комбиниране на багри предразполага наблюдение отблизо, тъй като тогава естетическото въздействие е много по-силно. Съчетайте ги с камбанки, бергения, декоративни житни треви, астилбе, анемонии, хоста. Използвайте ги за оформяне на полусенчестите места около дворното езеро заедно с ириси, папрати, солидаго. Ниските видове и култивари подхождат за скални кътове, а алпийските са добър избор при зацветяването на алпинеуми. Някои хибриди се отглеждат специално за добив на рязан цвят за букети.
Фани Ичева
Горе